2003-та, лятото. Бях в отпуск и се прибрах в България от Канада за около месец.
Реших за няколко дни да мина и през Егейска Македония, за да видя гръцката си рода. Отсядам в кръчме в покрайнините на Сандански на път за Кулата-Промахон.
Вътре имаше местни, видимо добре подложили, но продължаваха с жолтата. Мъже на възраст 55-70г. Бях в компанията на първата си съпруга, но докато хапвахме, чух обиди по адрес на българите като народ и учуден ги попитах те какви са?
Глупостите като отговор дори не си ги спомням, но бяха настроени ужасно заядливо и не бяха малко, което мен обикновено не ме стряска, особено ако алкохола е надделял.
Скочих, но жената ме хвана за ръката, а на масата до мен, също наминаващ българин на около 35-40г., който явно е следил ситуацията, каза не високо, така че само аз да го чуя:
"Споко пич, не им се връзвай на тия омовци. Двамата ще ги натръшкаме с теб и какво от това! Дават им по некой лев от Скопие да ги пръснат за пиячка и да забравят, че за нищо не стават."
Тогава ми светна и седнах, а на излизане за сбогом им казах:
"Каквито и да си мислите, че сте, говорите български и ме разбирате добре, нали?
Ха, наздраве!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите