|
Умуването дали български и македонски са два езика е наистина проблем, от който може да ви заболи глава. Но глототомията не е от вчера. По политически и други причини е напълно възможно от един език да се пръкнат два. Пак си е същият език, но има две или повече названия и разбира се, писмени варианти. Ще дам пример с новоперсийския език, фарси. Възникнал от 9 в. насетне, след двувековен хиатус след арабското завоевание, който го отделя от пахлави т.е. от средноперсийския. Сега е официален в три държави, но с три различни имена. Фарси в Иран, Фарси кабули или по-популярното дари в Афганистан и тоджик в Таджикистан. И трите форми имат писмен стандарт, който се различава, но нито един сериозен лингвист не ги разглежда като отделни езици. Подобна е ситуацията с хинди и урду..абсолютно еднаква езикова основа, на елементарно ниво са един език, но на по-сложните нива на езика са два стандарта. Няма да се спирам на румънски и молдавски, които на практика са идентични, на фламандски и холандски, които и вече официално се наричат с общото име нидерландски, нито пък на сърбохърватските деривати, които се разроиха на пет стандартни езика. Но даже и нидерландският е сравнително ново явление, поради което през 1848 г. немските интелектуалци се вайкат, че е време да се кодифицира ясно немският език, за да не се отдели някое парче от него, така както е станало с нидерландския, който се е отделил от долнонемските наречия през 16 и 17 в. В Швейцария напълно сериозно се е дискутирало да се създаде нов литературен език швицердюч, а за сардинския и до днес се дискутира италиански диалект ли е или отделен език. Най-безцеремонно обаче се е конструирал корсикански "език" от диалекти, които са доста близки даже до тосканския, а елазският и люксембургският език са ми любимите творения....Така че в този контекст, има, разбира се, македонски език, но диалектната му основа е същата като на българския стандартен език и това лесно може да се докаже филологически.
Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...
|
Езиковият спор или глототомията
