Извинявай комита, но заключенията на Дайнов не само са глуповати, те са и невярни.

Изобщо не искам да се спирам на тъпотиите му в заключенията от позициите на интелектуалеца наблюдател и специалист по политическите науки, защото не му правят чест и са тенденциозни.
Тях ги оборва преамбюла за регионалното помирение, отнасящ се все пак до СРМ и произтичащите от тук нататък задължения за изпълнение договора за добросъседство от тяхна страна, надграден с неколцина наши допълнителни изисквания.

По-скоро би трябвало да се спра на неколцина щуротии, които сякаш са взети от югославски учебник по история, а не от енциклопедия Британика да речем:

"Тито веднага реорганизира партията във въоръжена сила и я превръща в най-успешната партизанска армия на територията на същинска Европа (най-близкият конкурент в това отношение е Беларус). Успешно отстоява немалка територия като "освободена" от германците, с което привлича световното внимание."

На територията на същинска Европа, макар и не така консолидирани, като титовите партизани, но не страдащи от разногласията и противопоставянето в югославския случай (няма дражевисти), за най-успешната съпротива се смята френската (изключваме съветския случай).

Югославският случай е умалено копие на китайските сблъсъци между комунистите на Мао и националистите на Чан Кайшъ с периоди на примирие, но невъзможност да създадат общ организиран отпор срещу външният агресор, откъдето и произлиза китайската и респективно югославската (макар и умалена по мащаб) трагедия във ВСВ.
В крайна сметка никога и нищо не освобождава, а си се крие като мишка, често обричайки опърпаните му многобройни шумкари на смърт, срещу малцина изключителни професионалисти и опитни бойци от СС.


"След края на войната Тито поема ръководството на Югославия, като твърди, че за разлика от всички останали в Източна Европа той не дължи нищо на Червената армия, защото си е свършил работата сам. Сталин не е съгласен и го притиска да се включи в източния лагер на сателитните си държави. Тито, вече победител в битката с Хитлер, съобщава на Сталин да не си навира носа в неговите работи, за да не свърши като германския фюрер."

Колко дължи Тито на нашата и червената армия е добре известно и че без тях, той самията щеше да е в ъндърграунда на Костурица, няма съмнение, но да го наречеш "победител" в битката с Хитлер, означава да не знаеш, че той с хиляди партизани зад гърба си не може да победи дори малцината командоси на Ото Скорцени, а бяга като заек от лисица и се крие чак в Британия, при това към края на войната, щото нали са много силни всички останали!!!

Просто невъобразима пропаганда от претендиращ за интелектуалец, при това на елементарно ниво!

А как гледа Запада на него, е редно да се види не само от Британика, но и от Ларус, Американското Уики и други не чак толкова популярни източници и от другите съюзници, защото британската гледна точка е и оправдателна за действията на британското правителство от нова време и подкрепата му за този балкански страп, но какво тук значи всичко това за Дайнов...!!!