Най-велики югославски филм за мен е български - Господин за един ден.
Обаче си мисля, десет пъти подред да го гледат пак няма да го разберат.
Да киснеш в кафаната, да дуеш кларинета и ти се привиждат милиони от яйца. Голям си само да надуваш корема на жената. Накрая заложиш всичко и го пръснеш по курви и на село, яко чебапите. Нищо да не остане.
Идва бирника, обаче ти пак надуваш кларинета и нямаш оправяне! Ставаш крив клон в еволюцията.

В техен вариант в края главния герой щеше да избяга по Дунава или потъне в нея. Първото ще излезе комедия, второто трагедия.
Нема братче, от смъртта и бирника няма измъкване. Като не щеш - те прибират.

Филма не е за нас, защото ако беше, щяхме да ревем, а ние се смеем.