Нашите западни съюзници многократно във времето са показали своя егоизъм, лицемерие и склонност да изменят на приятелите си. Всичко е интерес и утре значи повече от вчера, миналите заслуги са с цената на увехналия спанак. Русия пролива морета от кръв през Първата световна, царското семейство не е изискано от слабите тогава болшевики и оставено на разтерзание, бялото движение е подпомагано колкото за отбиване на номера, чудесно е в резултат на войната освен Германия да бъде повален още един конкурент. Полша е подмамена с гааранции да се държи нагло с Германия за да предизвика конфликт, реално Западен фронт не се открива, Катин се замита, полски войски се използват до края и след това Полша е предадена за комунизиране. В Югославия спретват преврат, страната е разгромена и разкъсана, военен министър на базираното в Лондон съюзно правителство е Дража Михайлович. Страната е бомбардирана от англо-американците, в избухналата гражданска война подкрепят врага на съюзниците си комуниста Тито. Франция е разбита, англичаните нападат и унищожават флота и в Дакар при което загиват хиляди моряци. Тито е част от миналото, а ние сме днес на интересно място и приятелдтото ни не е без значение. Ще се отрекат от маршала и окото им няма да мигне.