Езиците се променят. Зорлем набутването на сърбизми е едно на ръка, но и спонтанно се променят. И спонтанно, не само нарочно, вкарват думи от другите езици, които говорещите ползват. Собственият ти дядо едва ли говори точно като теб, а прапрадядо ти сигурно нямаше и да разбере някои неща в речта ти. Аз се дразня понякога и тукашните младежи като ги слушам. Че и дъртежите. Няма да забравя как един "младеж" 84-ти набор каза преди няколко години в обикновен разговор на маса, че някой някого "тийзвал" (дразнел), вярно, става дума за човек, ползващ английски в работата си и четящ художествена литература на английски също, ама все пак...
Сутринта един обясняваше по радиото как се сработил с някакъв друг - кликнали. И това е добър, експресивен израз, ама дядо ти сигурно щеше да каже "щракнахме".
Изолираш ли две едноезични групи достатъчно плътно една от друга, и да няма "ние немаме нищо заедничко с вас, а със сърбите смо брача", след няколко десетки години докъм стотина години разликата е явна. Не че ще има езикова бариера за толкова малко време, ама разлика вече ще има.
Аз, между другото, се чудя има ли вече някаква разлика в корейския на Южна и на Северна Корея. Не говоря за реалии, а за самия език. Това извън темата.

Не че не ме е яд за сърбизацията и мен, не. Но тези дядовци са умрели, днешните дядовци са онези, които са учили в училище вече на повече или по-малко сърбизиран язик и така са говорили цял живот, а днешните млади явно(?) също растат в обстановка, в която сръбският език е братски и престижен. Щом Сашето в една тема беше споменал, ако правилно помня, нещо за това, как говорели децата му... Възможно е само разликата Скопие - Битоля да е причина, де, но май и поколенчески процесът си върви, не знам.

П.П. За съжаление и тукашните дедовци умряха и все повече няма шанс при по-засилени контакти някой северен, помнещ как е говорел дядо му, да се срещне по случайност с някой тукашен дядо (примерно моя, който умря през 1987, или още повече, неговите връстници от малките населени места на Западна България, не непременно Пиринско, които също не са живи вече) и да му "кликне" нещо. ;)

”...но ти му се смееш с усмивката чиста на своя малък син...”

Редактирано от MupaM на 15.12.20 11:37.