Важен детайл - протобългарските руни и символи продължават да се ползват сред глаголическите букви чак до Петър и Самуил. Пример: надписите в скалния манастир край Мурфатлар.
Относно розетата от Плиска:
"Знакът IYI е използван масово дори век след покръстването на българите - като равностоен по сила на християнския кръст.
Розетата съдържа централния жречески български знак IYI и още 14 руни. Някои учени смятат, че символът IYI е знак за защита на владетелския род Дуло.
Забележителното е, че старите български руни се откриват сред глаголически букви след приемането на християнството и въвеждането на новата българска писменост.
Руните са служели за пророкуване и магическа защита и са ползвани от българските жреци – колобрите."
Поантата е, че българският духовен и книжовен елит, който до Борис включително е преимуществено протобългарски, а не славянски или автохонен, ползва свободно глаголицата и "словенския" книжовен език, като не забравя и старата руническа традиция. Тоест вероятно така нареченият "словенски" език е бил линга франка в Българската държава много преди Борис... В този смисъл разделянето между българи, славяни и други е просто една условна теоретична постановка. В езиково отношение разликите явно не са били толкова големи...
Чужд език не става ежедневен за 10-15 години. Още по-малко книжовно. И по тази причина въобще не е бил чужд за протобългарската върхушка.
Редактирано от goga на 12.12.20 18:19.
Доколко глаголицата е била "славянска"..
