И накрая от Иван Николов:

"едно признание на Мисирков, което и след 96 години звучи актуално:
„Ние ще бъдем повече македонци, отколкото българи, но македонци със свое различно от вашето сръбско самосъзнание, със свое историческо минало, със свой литературен език, общ с българския, със свое македоно-българско национално училище, със своя национална църква.“ („Народността на македонците“, в. „20 юли“, бр. 5, 11 май 1924 г.)
Това не е ли формула, която заслужава да се преосмисли от позициите на днешните реалности?
VII
Няма да говорим за морал.
Методите за довеждане на обществото до състояние на колективна амнезия за собствената му същност са изцяло криминални. ЗАРАДИ ТОВА ТЕ ТРЯБВА ДА СА ОБЕКТ НА ПРАВНО-ПОЛИТИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, А НЕ НА НАУЧНА.
Изобретателността на специалистите по пластична хирургия на душата е виртуозна.
Колективният транс на самоотричането и възвеличаването на узурпаторите на свободата е налице.
И така до днес, 76 години все с този жилав инстинкт за самосъхранение, както и с коварния и самооневиняващ стремеж за „творчество“, колкото условно да е то, но поставящо жертвите в услуга на своите палачи…"