|
|
| Тема |
 Re: Шлаканица [re: Darkages] |
|
| Автор |
kuduger-96506 ((Котроманичев)) |
|
| Публикувано | 27.11.20 23:02 |
|
|
|
"„България никога не е предлагала нищо повече от статута на най-западната провинция на Царство България"
Е хайде сега, пък и това "македонски славяни", не го ли забравихте вече бре сърбета (да не кажа вси по дървета).
Да почне още преди първото Царство България: специално отношение на дунавска България при Тервел, заради неговите чичивци, т.е. българите на Кубер (сега какви били те, кутригури ли, керамисийци ли или мешавина, няма значение, защото се говори за българите там и техните водачи Кубер, Мавър и наследниците им). Това е отделната, другата Балканска България, която в един момент просто става част от огромната българска империя, т.е. внуците на чичовците получават възможност за претенции за трона в Плиска, а после и в Преслав.
Второ: Кутмичевица не е просто някаква си "най-западна" провинция на ПБЦ, от една страна, защото най-западната провинция тогава на българската империя е Албания с Драч и излаза на Синьо море (сръбските историци да не проспиват този момент и да не четат със зейнала уста, защото много добре го знаят) и от друга, Охрид става книжовно средище от изключителна важност за България, редом с другият такъв център, първо в Плиска, а после в Преслав.
Трето: Охрид чрез архиепископията си става не само културно, но и духовно средище, което играе и важна роля по време на византийската власт (в района там избухват двете големи български въстания срещу Византия), а по-късно играе важна роля в коронясването на Стефан Душан за първи цар на Сърбия и единствен, заедно с наследника си Урош Пети, носещи тази българска императорска титла.
Няма да говорим за Възраждането, където голямата част от населението на областта избира не Печ или Константинопол (независимо, че част от паството остава в нейното лоно), а Екзархията като православен духовен център.
Редактирано от kuduger-96506 на 27.11.20 23:05.
| |
| |
| 
|
|
