Доноси, цензура, мания по идентичността… Бивша сътрудничка на рубриката за мнения в големия американски вестник, Бари Уайс разказва пред френския “Поан” как се е оказала сектантка в тази институция на журналистиката: "Изведнъж от прогресистка в “Уолстрийт Джърнъл” се оказах консервативна в “Ню Йорк Таймс”. Предусещах го! Някои от колегите ми не ми говореха, но беше поносимо, това беше цената, за да работя в най-влиятелния вестник в света... Атмосферата стана твърде враждебна, като дребнавата атмосфера в училищния двор. С времето се оказа все по-трудно да пиша и да поръчвам написването на статиите, които ме интересуваха - и мисля, че някои от тези, които написах, когато се присъединих към вестника през 2017 г., вече не могат да бъдат публикувани днес. Тогава настъпи повратна точка, принудителната оставка на моя пряк шеф - отговорният редактор на страниците за мнения Джеймс Бенет - след публикуването на изявление на сенатор Том Котън. Напускането на Бенет ме трогна лично. Когато шефът ти е уволнен за 48 часа, защото е публикувал становището на сенатор републиканец, който изразява гледна точка, споделяна от мнозинството американци, как след това да поемаш рискове като журналист? Можех или да остана и да работя по безобидни теми, или да си тръгна и да продължа да пиша за това, което смятам, че е истинско. Реших да си тръгна, което беше много трудно, но не съжалявам. И това, което виждам в “Ню Йорк Таймс”, откакто си тръгнах, само потвърждава това, което видях отблизо... Това, което разказвам за “Ню Йорк Таймс”, не засяга само “Ню Йорк Таймс”. Той е важна илюстрация, но остава само илюстрация, на важна ревоюлция, която тече вътре в нашите институции"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите