Re: Генетичният код на древните българи / Политика, Свят / Македония

Съгласно изследване на мтДНК на стари кости, открити в Севрна Добруджа от румънски археолози, публикувано през 2018 г., същите са датирани с радиовъглероден анализ. Датировката препраща към 10 век, когато регионът е под контрола на Първата българска държава. Костите са от крепостта Капидава, като женските линии са както от западноевразийски, така и от централноазиатски произход. Според авторите изследването поставя Капидава в генетичен пейзаж, доминиран от тюркски влияния. Генетичния афинитет към Централна Азия е по-ясно илюстриран от митохондриалните данни с висока резолюция. Част от тях свързват останките от добруджанския некропол с двама съвременни индивиди, единият принадлежащ към етническата група тубалари в Алтай, а другият е киргиз.

През 2019 г. е пуликувано изследване на Y-хромозомни хаплогрупи от хуни, авари и други представители на маджарския елит от периода на номадските преселения през средновековието извлечени от погребения от Карпатския басейн. Извлечени са Y-хромозомни хаплогрупи и автозомни локуси, подходящи за установяване на биогеографско потекло от 49 индивида, за които се предполага, че представляват военния елит на тогавашната върхушка. Хаплогрупите от хунската епоха са в съответствие с родословието на хунну и на европейските хуни. Повечето индивиди от аварската епоха носят източно-евразийски Y-хаплогрупи, характерни за съвременните североизточни сибирски и бурятски популации, а техните автозомни локуси показват предимно несмесени източноазиатски характеристики. За разлика от тях маджарите изглеждат наскоро събрано население, включващо несмесени европейски, азиатски и смесени евроазиатски компоненти. Техните разнообразни майчински ДНК линии показват подобен предполагаем филогеографски произход на мъже и жени, извлечени от източници от Централна Азия, Европа и от Понтийската птеп. Популационният генетичен анализ показва, че завоевателите имат най-тясна връзка с оногурските прабългарски предци на днешните волжки татари. Около 20% от Y-ДНК пробите са с източноазиатски характеристики, 45% са със западноевразийски, 14% могат да се класифицират като северноевропейски, и по 10% са с кавказки и евразийски произход в широкия смисъл на тези понятия.

Също през 2019 г. е публикувано изследване на останки от хазарски погребения, доказващо различния генетичен произход на средновековните завоеватели – степни номади и покорените от тях племена. Според изследването, извършено на цели геноми на осем мъже и една жена е установено, че произхода им е предимно централноазиатски и сибирски. Данните потвърждават тюркските корени на хазарите, но също така подчертават тяхното етническо разнообразие и известна интеграция със завладяното население. Според авторите хазарският елит е бил съставен от азиатски степни номади, които остават забележително генетично и културно различни от покорените от тях народи. Едно възможно изключение от това наблюдение са прабългарите, които са били асимилирани от хаганата, когато Стара Велика България е завладяна от хазарите. Изследването допуска, че предвид общия тюркски генетичен произход на прабългарите и хазарите, тези етноси може би е трудно да се разграничат както археологически, така и генетично.