Добре си го обяснил. Донякъде разбирам дядовците и другите близки на децата във вардарско, колцина биха искали потомците им да имат проблеми с властите и околните зомбирани с официалната пропаганда?
За да не ме дават в детска градина ме гледаше буржоазната ми баба в провинцията, след промените разбрах как съвсем не харесва комунистите, но това нямаше как да го усетя като хлапе - сред книжките с картинки имаше такива за добрия чичко Димитров, първия партизанин Иван Козарев, една за Ленин който отървал руските работници от 12-14 часов работен ден (капиталистите бяха изрисувани с огромни кожени шуби а работниците в парцали). Покрай ,,Зайченцето бяло" и от сорта ме беше научила да пея и ,,Шуми Марица" но бързо отчетено като грешка после колкото и да я врънках да я пеем ме режеше

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от mulcho на 07.11.20 23:59.