Реакцията на македонците е абсолютно нормална, в момента са във фазата на отричането и то на емоционалното такова, тепърва предстоят фазите на примирението, депресията и след това можем да гадаем накъде ще се ходи - към градивност или окончателно конфронтиране.
Не забравяйте, че срещу нас стои държава. Държава, колкото и мижава да е и пълна с противоречия, но държава със структури, апарат, граници, медии, образователна и отбранителна системи, държава и нация с вече собствен интелектуален, научен и управленски елит. Елит развил се в условия на огледална нам среда. Могат да насочват и да култивират каквито си искат настроения, за всичко просто им трябва време и стратегия. Това е борбата сега с тях. Ние не се борим за душите на македонците - такава битка няма и не може да има, защото няма как да се борим за тези души, те са други, дори чужди. Борим се с една съседна и чужда нам държава, която е базирана на наши държавотворни активи и предявява претенции на ексклузивност.
В момента ние слагаме границата на нашето си в историята си и в нашето духовно наследство. Проблема, който според мен не се разбира от Дечев и Бечев е, че СРМ се опитва да направи същото. Дори и да делим общи неща - ние вече много пъти предлагахме някакво общо ползване, те не могат да си го позволят защото цялата им концепция на държавотворене се разпада. Те много добре знаят за какво става въпрос, аз се радвам, че и ние в България вече започнахме да разбираме, че такова нещо като братство и единство няма, Сан Стефано отдавна е мъртво. Да си оградим нашето, да си знаем кое, да ограничим докъдето можем злоупотребата му от комшиите и - до там.
Чувам разни гласове - толкова години се борим срещу българофобията в Македония, сега ще стане още по-страшно... Как точно ще стане по-страшно, за 30 години какво стана? И как точно ще се промени към добро отношението им? Като за пореден път им се наведем? Те ни смятат изначално за нищо, и това отношение е съвсем искрено. Ако им направим поредната услуга за пореден път ще изтече в канала и ще се обясни, че българите така или иначе нямат избор. Това че първи им признахме държавата повярвайте ми никъде не се и споменава, ако се спомене, то е в някакъв контекс и винаги се казва, че всъщност Турция първа била ги признала, за всички усилия на Желев с Елцин и една дума няма.
И в крайна сметка какво трябва да ни интересува отношението на македонските граждани към България? Те не са ни никакви. Един български турчин ни е по-близък.
Така че, бих препоръчал на Дечев и Бечев, които несъмнено са капацитети на много високо ниво - помогнете на държавата си да удържи и малкото което имаме. Помогнете да си спасим идентичността и малкото гордост, която ни е останала. После си ходете по Оксфорди и симпозиуми и си мъдрувайте на воля.

Редактирано от DannyDeVito на 07.11.20 16:11.