А и не само това. Формулата на националната борба започва да губи. Не носи желаната свобода, а нови робства. Империите побеждават. Новите, уж свободни национални държави придобиват имперски амбиции. Свободата се разглежда като възможна само наднационална - класово-интернационална или културно-превъзхождаща. Идеята за нов човек придобива всякакви измерения - анархистични, комунистически, националистически, геноцид с превъзходство, култ към личността. По-малко е значението какъв си, а за какво се бориш, кого следваш - сандинисти, михайловисти, македонисти, не са вече едно цяло. Въпрос на победа във войните е кой ще вземе превес, но само с помощ отвън. Автономията е пълен провал. Дори днес я имат и не знаят какво да правят с нея. Изцяло зависими са от външни фактори.
Идентитета е само средство за манипулация. Всеки съзнава, че нищо не пречи да си се има за какъвто си иска. Въпрос на набор от митове в обръщение, коментирали сме го сума пъти. Който владее митологията той определя идентитета. Само допреди 30 години ние бяхме източноблокци повече, отколкото българи, румънци, руснаци, украинци и т.н. Ние също не сме същите отпреди 1944. Затова и слагаме там вододела. Тогава ние се променихме не по-малко от тях. Нищо от нас не зависеше.
|