|
|
| Тема |
 обща история до 1944 |
|
| Автор |
tormentor (мъчител) |
|
| Публикувано | 06.11.20 10:48 |
|
|
|
как мислите, дали е коректна тази формулировка, която очевидно се приема на нож от севмакедонците. а е и атакувана сериозно от т.нар. модерно течение в хуманитарните науки на дечев.
дали може да се каже, че един народ, особено когато е в различни държави има винаги обща история. да вземем примера с косово и албания. те имат ли все още обща история?
другото нещо - ако можем да кажем със сигурност че до 1944 българското самосъзнание преобладава /но не е 100%/ там, пак ли може да сложим всички под шапката на българската обща история, вкл и местните комунисти-македонисти /които в началото на 1940те са все още една маргинална група/.
т.е. ако се разграничат формулировките "обща история" и "общо самосъзнание", втората би била много по-точна от много по-абстрактната първа такава. защото общото самосъзнание върви относително запазено до 1944, но продължава и след това, въпреки новата държавна доктрина там и репресиите и съществува в някаква различна форма при различните поколения /т.е. в началото има все още силно изявени фигури/, докато примерно към 1950те, 1960те нашата идентичност там постепенно избледнявва с измирането на по-старите поколения.
за мен най-сигурния индикатор за обща история е почти пълното припокриване на събитията и фигурите в съответните исторически периоди, които се маркират от съответните историографии. значи по този критерий имаме едно 90% покритие от средновековието до балканските войни. македонистката историография нарочно изпуска балканските и първата световна война, които биха продължили това с още едно десетилетие. нееднозначното тълкуване там на Т. Александров ако се обективизира в някаква степен би дръпнало чертата до към средата на 1920те. ако там в един момент се признае и съпротивата срещу сърбите по времето на кралска югославия се отива някъде до началото на 1930те /грубо до времето на резолюцията на коминтерна/
кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш
| |
| |
| 
|
|
