Европейският съюз е не само мечтаният рай за мнозина в РС Македония, той е същевременно и неизбежният ад. Почти шизофренното словоблудство, което с фанатизъм умишлено разпалват професионалните пазители на югонаследството в РС Македония цели точно това – да се избегне адът.
Входът на Европейския съюз, за съжаление, не е триумфална арка, през която тържествено би преминало, безкритично съхраненото единствено в Скопие титово идеологическо и политическо „богатство“. С тази отрезвяваща истина се сблъсква все по-настойчиво настоящият политически, интелектуален и обществен елит там.

Политическите битки обаче имат много лица.

От централата на ВМРО-ДПМНЕ непрестанно валят сигнали, остри реплики и неприязнени констатации за некадърността на управлението на СДСМ, начело със Зоран Заев.

От своя страна Заев, от трибуната на ХХV конгрес на ръководената от него партия тържествено се похвали с членството в НАТО, реално постижение на правителството му, както и със зачуването на идентитета и езика.

В същото време COVID–19 е другата писта, по която се надпреварват двамата лидери. Мицкоски с остри критики за несправяне с пандемията, а Заев противопоставя визията за евробъдещето на държавата.

И тук е скрит най-големият парадокс в дискусиите, които се водят в Скопие.

Допирните точки между Мицкоски и Заев са много повече, отколкото това което ги разделя. Разделя ги единствено властта, властта, която в момента е притежание на единия, а другият мечтае за нея. Събира ги обаче убедеността им – системно внушавана и по същество фалшива – за идентитета.



Идентитетът е неразрешимият проблем и на обществото. А щом е проблем, това означава, че има нещо нередно, нещо неясно, нещо скрито, нещо недоизказано, което виси като дамоклев меч над главата на целия народ.

Кое е недоизказаното в този заплетен психо-политически възел?

Недоизказана е истината как се е пръкнал идентитетът. И понеже македонистичният идентитет е идеолого-политическа конструкция, която упорито се представя като продукт на естествени еволюционни процеси, задължително обхващащи и Възраждането, и революционните борби, както и техните дейци, той носи в себе си всички възможни противоречия с логиката на нормалните обяснения.

Жертва на противоречията с логичните обяснения са и повечето политици, общественици и интелектуалци. И днес, когато РС Македония е изправена пред портите на ЕС не е ли нормално не други, а именно премиерът Зоран Заев, да заяви високо и освободено:

“Да, ние като народ, имаме проблем със себе си, и ще го решим според ценностите на ЕС! Да, гордиевият възел ще бъде разсечен!“

Нищо друго не може да отвори вратите на Брюксел за РС Македония, освен подобно задължаващо откровение.

Това е часът на Заев. Разбира ли той каква огромна отговорност ляга върху плещите му днес? Разбира ли, че няма друг ход?…

Часът на Заев. Македония е в тревожно очакване.

Ще постави ли той началото на истинската история на държавата?

Да не бързаме! Отговорът, толкова съдбовен, лесно би се превърнал и във фарс. /БГНЕС