- Ако трябва да сравните старите цариградски българи и тези, които са останали
днес в съвременна Турция, какъв портрет би се получил?

- Един доста тъжен портрет. Не е останало нищо от духа на тези стари цариградски фамилии. Наблюдава се сериозна ерозия, а някои даже се срамуват да се нарекат българи. Други, които дори привидно се назовават българи, после уточняват, че са били с македонски корени. Трети, предпочитат да се самоопределят като гърци. Има много смесени семейства, в които майчиният език е забравен и се говори само на турски. Аз бях много изненадана от дълбоко закодираната им идентичност, защото самоличността и екзистенцията на един човек се изразяват предимно чрез неговия етнос. Според мен, човек трябва до край да отстоява културната си идентичност, вместо да я крие, като нещо срамно. Как мога например аз, която съм арменка да се прикривам с други идентичности. Някакъв особен вид феномен на отчуждение от собствената си същност, корени, предци. Изпитвах голяма дилема по този въпрос, защото ми беше много трудно да го разбера. Трябваше да проявя емпатия, иначе щях да се отдалеча от обективността, което за мен щеше да означава проектът да се провали.