Знаеш Парето - 20/80.

Кратко време съм се занимавал и с туризъм. Пращам най-капризните и с възможности във възможно най-педантичния, висок клас хотел. Няма по-добър ни в региона, ни за типа почивка.
Каквото и да правиш, 10% крайно недоволно, още 10%... ОК, но няма да го посетим втори път. За 80% е както си е трябвало.

Вторият проблем е, че няма как да убедя, дори да представя пред хотела претенциите на недоволните, които са свързани и с пари. Хотела е наистина най-доброто, което може да се предложи и са се постарали да е "от пиле мляко". Просто не го разбират.

Трети проблем, няма значение соц.статуса или националността. То си е закономерност сред хората.

Абсолютно същото се отнася за обратния случай - пълна мизерия (случват се измами, няма защо да се крие). Като се приберат 80% готови да се бият, 20% са направо щастливи и благодарни. Няма обяснение.

За историята и в темата, как на мен ми изглеждат нещата през призмата 20/80: В едно село "Во лето илядо, осемстотин и..." Живели 100 души. 80 от тях се смятат за българи, 20 от тях не им пука какви са. Идват сърби и гърци, и ги печелят на своя страна. Остават 80 българи. От тях 64 (80%) са за Съединение с България, 16 са на друго мнение. След време от 64мата, 51 били за федерация, 13 за автономия. След още малко време 10 от федералистите станали анархо-комунисти, останалите 41 вече били малцинство. За тях варианта е... Бегаме, но 8 остават въпреки всичко.

От 100те имаме 33 бегАли или мрЯли, 10 сърба, 10 гръка, 13 автономисти, под ръководството на 10 анархо-комунисти, които без проблем се справят с последните 8, в интерес на общността. Селото няма вече нищо общо с изначалните 100. Няма значение избивайки се или от самосебе си. Битката само стимулира делбата.

После, от 100 уж граждани на социалистическо общество започват да преживяват същия процес на делене. Така замина БКП, така си заминава и ГЕРБ и всеки, който не проумява важността на различията в обществените нагласи, а работи само с обобщения.
То, не е и само за българите така. Грешно е само за нас си да го мислим.


Има и оптимизъм в бъдещето, прилагайки същата схема, но се иска време

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите