Щърк, това винаги ни е било проблем в отношенията спрямо СРМ. не съм сигурен в сравнението с малко дете, нито с еничарин.
В първият случай го обичаш безрезервно, но знаеш, че продължаваш ли да си само добър с него, утре ще си биеш главата.
Във втория обичта не е безрезервна. Тя дори вече е поистинала, защото виждаш в какво чудовище се е превърнал еничарина. Храниш надежда това да се промени и показваш само добрата си страна, но не очакваш голяма промяна и в крайна сметка разбираш, че отсрещната страна често тълкува това като слабост, защото е възпитана друго яче…

Не е нито първото, нито второто, защото там има истински еничари, има и добри хора, много объркани и лутащи се, а има и такива, които знаят кои са, какво са били и теглят хомота и до днес. Но ти това го знеш…

Е какво да правим? Ако сме там на място, като през ВСВ е ясно и лесно.
Ако бяхме на мястото на Гърция, както си написал, също е лесно.
Тук обаче правилното отношение нито е лесно да бъде формулирано, още поддържано във времето, защото то всъщност не може да бъде праволинейно, едностранчиво и перманентно.

Най общо казано, ситуацията е като с коронавируса:
Там има много организми, за чиито лек трябва да се прилагат различни процедури, които ще действат и по различен начин. Под организми имам предвид от една страна тялото на СДСМ, от друга това на ВМРО-ДПМН, от трета обикновените хора, от четвърта кохортата заклети македонисти, без оглед политически пристрастия. В лечението обаче в едно нещо трябва да сме неотклонни: придържане и изискване историческата истина да се осветли каква-таква (нема тука "тълкувания" и прочие простотии). Ама ще налагаме ли вето, това да се случи, ще ги стимулираме ли по всякакъв начин, за да стане, ще ползваме ли външни фактори, за да бъде факт, или ще действаме по крайно нестандартни и нови начини (комбинация от всичко също), но крайната цел е ясна и на всяка цена, без значение кога, трябва да бъде доведена до своя логичен и единствен край.