Естествено, че се променя.
Имах колега на старата работа, младо момче от Кавадарци. Изкарал наш паспорт (по онзи начин) и учил тук. Баща му учител по история, днес пенсионер. Колко бъзици и направо тормоз отнесе... Остана си македонист. Изкара една нещастна любов, но хубавец, левент. Никакво делене нямаше във фирмата (100% българско управление) или различно отношение. Дори закономерно го повишиха след време.
Отново се залюби, все по-рядко си ходи. Мъчи го носталгията, бори се, но седи тук, семейство ще прави. Той работи за личния си просперитет в наша среда и за наше общо благо. Какъвто ще да е, казвам аз.
Бях споменал по-рано, ние сме трети в износа на Македония. Много сол сме изяли отделени, за да сме същите.
Дядо е даскал от Охрид и докрай повтаряше, че с тях пак ще сме си заедно. Макар вече различни.