The Foreign Insider:

Нагорни Карабах - вътрешнополитически казус за Иран

Вчера говорителят на иранското МВнР призова двете страни в нагорнокарабахския конфликт да търсят път към намаляване на напрежението. Прави впечатление, че за разлика от Турция и Русия, съседната държава остава относително лаконична в силно разгорялата се на съседната територия война.
Както отбелязват израелски медии властта в Техеран се намира пред неприятна дилема. От една страна, Нагорно Карабах е територия, която приютява четвъртата по значение шиитска общност в света /след Иран, Ирак и Бахрейн/. В същото време четирите съседни на Армения и Азербайджан ирански провинции /Западен Азербайджан, Източен Азербайджан, Ардабил и Занджан/ общо се наричат "Вътрешен Азербайджан".
През 2014 г. правителството на Хасан Рохани направи административна реформа, в която азерските провинции бяха обединени с Гилан и Кюрдистан в Трети регион от общо петте новосформирани ирански региона. Очевидно идеята на властите е азерите в Иран, чийто брой е почти равен с този в Азербайджан и населяващи територия, приблизително двойно по-голяма от тази в съседната република, да не са сами в новата административна единица. Тези реалности са потенциален източник на сепаратизъм, от който властите в столицата се страхуват. Нещо повече, огнените словесни нападки, които депутатите-азери в иранския парламент отправиха срещу Армения, не бяха повторени от самия законодателен орган. Последните твърдят, че "Армения, заедно с Израел и САЩ, са направили ислямофобско трио в региона". Още по-интересен е фактът, че духовният ръководител аятолах Али Хаменей е азер. Така, причината за словесната и дипломатическата пасивност на Ислямската република към тази конфликтна ситуация е силното вътрешно противоречие между етно-религиозната солидарност и страха от сепаратизъм, който може да се окаже много опасен за съществуването на самата държава.
Паралелно с това експерти говорят за двойнствено поведение на Иран по отношение на армено-азерския конфликт. Те посочват факта, че Техеран не е осъдил официално Армения като агресор, както и скрупольозната грижа за арменските черкви на негова територия. Азербайджански хакери представиха през април 2020 г. видеоматериал, който показва ирански оръжейни доставки за арменската армия. Експерти твърдят, че територията на ирански Азербайджан е коридор и за руски доставки на оръжие за Ереван. Русия е традиционен съюзник на Армения и поддържа голяма военна база на нейна територия. Техеран отрича категорично тези твърдения.
Друг проблем за Иран в конфликта е влиянието и присъствието на Израел в Азербайджан. Видеоматериали от въздушните битки, разпространени в световните мрежи, показват, че Баку е използвал преди всичко израелски дронове, а не желаните от Турция дронове "Барактар", създадени от зетя на Ердоган. Възможно е това да е дело на сили, които целят преразглеждането на активните азеро-израелски оръжейни отношения. Подобно опасение изразява вестник "Едиот ахронот". Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) Израел е продал на Азербайджан оръжия на стойност около 825 милиона долара между 2006 и 2019 г. Този износ включва безпилотни летателни апарати, боеприпаси, противотанкови ракети и ракетна система "земя-въздух". Този факт не се приема с ентусиазъм от Анкара, Москва, но най-вече от Техеран. Иран приема болезнено всяко израелско присъствие на неговите граници.