Като наближихме до книжарницата на господин Мусевич, един турски офицер препускаше с кон посред улицата и ние всички учители се отстранихме – едни наляво, други надясно, а господин Нейчов си продължаваше направо и щом офицерът дойде до него, замахна с бастуна си и удари коня по муцуната тъй силно, щото конят издигна муцуната си нагоре. Бастунът му се строши на две парчета.

Офицерът му извика на турски:
– Брей, гявур! На кого удряш коня, бре!

Бай Нейчов му отговори и той на турски:
– Ти си гяур! На държавата хляба ядеш, а на държавата реда не знаеш!

Офицерът му маза:
– Ще ти дам да разбереш!

Бай Нейчов му отговори:
– Ти ли мен, аз ли теб!

И си прибра парчетата от бастуна.
И двамата отидоха при валията в конака, а ние си влязохме в книжарницата на господин Мусевич. След малко дойде бай Нейчов и ни каза, че арестували офицера.

Един ден пак отиваме покрай казармите на разходка – той напред, Мусевич по него и ние другите след тях.

Отдолу идеше един офицерин. Ние всички се отстранихме до стената, а бай Нейчов стои на средата, а пък от лявата страна ендек със сняг – и единият, и другият не правят път да минем.

Бай Нейчов хвана офицера през половината и го захвърли в ендека, в снега, и след като си размениха по някоя псувня, и двамата отидоха при командира в казармата.

Бай Нейчов му казал:
– Аз те храня, затова ти трябва път да ми направиш, а не аз!

Каза ни после бай Нейчов, че на офицера му смъкнали сабята за няколко дни.