Мда... голям образ е бил съселянина на баща ти:

В Битоля ни беше главен учител Димитър Македонски [59]. По-късно той ни напусна и на негово място дойде Вълко Нейчов.

За неизлишно считам да спомена някои куриозни неща за Вълко Нейчов в Битоля.

Щом дойде, помоли ме да го заведа на някой добър берберин, за да му поправи брадата. Заведох го на най-добрия.

Седна на стола и взе по турски да му казва с ръка: земи я оттук малко, оттам малко, а сега оттук, а оттам, а още малко оттук.

Ефендията свърши и му подаде огледалото, за да се огледа и ако има нещо за поправяне, да го поправи, но господин Нейчов въртя огледалото наляво, надясно, нагоре надолу, взе си феса, остави огледалото и му каза.

– Посра ми се на брадата, твоят захмет пет пари не струва!

А берберинът взе петте пари и го удари по гърба, а пък аз бидох и от двамата сконфузен.

Берберинът ми каза:
– Защо си ми довел този луд мущерия?

А Вълко Нейчов;
– Защо ме доведе при този серсемин берберин?

Оттам като тръгнахме, каза ми да го заведа при някой папуджия. Заведок го.

Пита папуджията:
– Кой ти е най-големият калъп?

Папуджията му показа един:
– Този е най-големият!
– По-голям от него нямаш ли?
– Не само аз, но ни един папуджия тук от този бой по-голям няма! – отговори му бай Миле папуджията, като гледа към мен и върти пръста си към главата (с което искаше да каже – да не е нещо с акъла побъркан).

Дадох му да разбере, че не е.
– Добре! – каза господин Нейчов. – За два дена ще можеш ли да ми направиш едни папуци с този калъп, но два пръста по широки да са и от четирите страни.
– Добре! – каза бай Миле.

След два дена отидохме и ги взехме.
По пътя всички почти в нас гледат, а някои мои познати ме питат:
– Защо ви са тези бешици?
– Заведи ме сега при някой кожухар! – каза бай Нейчов и аз го заведох.
– Слушай, майсторе, ще можеш ли на тези папуци да им туриш кожена подплата от всички страни, но подплатата да е по-дебела?
– Ще мога! – каза майсторът.

Спазарихме ги и си отидохме.
Вечерта отидохме и ги взехме. Питам го:
– Защо ти са тези папуци, бай Нейчов?
– За в училището да си ходя с тях, за да ми не мръзнат краката – ми отговори бай Нейчов.

Гледам след четири-пет дена ги донесъл в къщи..
– А бе, бай Нейчов, нали бяха тези папуци за училището? – го питам.
– А бе остави се, проклети деца, не си гледат уроците, ами гледат у папуците и се подсмиват, затова ги донесох за в къщи, но и тук тези проклети хазайки ми се смеят! – отговори бай Нейчов.