Ами естествено, че остава. Първо език се забравя, представи си че към 590 г. в едно микрообщество от 50 човека някъде на север от Дунав, 28 са със славянски по рождение, 7 са отвлечени жени, 4 от които с домашен гръцки и 3 с домашен латински, 8 мъже са с други домашни езици на разни племена северно от лимеса, германски или сарматски и 6 са с домашен латински - ренегати или бивши пленници и 2 са с други езици от близкия изток, разселени преди отвличането им в Мизия, и 6 са билингуарни миксове първо поколение от разни разбити от аварите племена. Единицата е съседско-териториална, имат старейшина, който е от сарматски произход, но жена му е славянска, зависят от друг по-голям жупан, който като им нареди могат с други подобни да извървят стотици километри. На жупана нареждат аварите. 50 човека, десет езика, ама всички се разбират на славянски, даже е неприлично да говорят родните си езици тези дето славянският не им е роден. Може и забранено да е. След 10 години при следващо опустошаване на Тракия например тази комуна отвлича или приобщава още 11 човека, след още 10 години още 12. Вече и се е разтроила защото са станали много. Към 620 г. поколенията са се сменили, две от тези три комуни остават трайно в Мизия, там още привличат няколко местни. Славяните през 6 и 7 век не са мърдите от 9 и 10 век. Това е простолюдието на аварския хаганат, те са от всякакво потекло, предимно събрани и омесени остатъци от разбити от аварите племена, само някои от тях са изконни славяни. Славянският просто е лингва франка и културата е проста, като за простолюдие - култура Прага. На Балканите веднага я сменят с балканската византийска провинциална култура . В този смисъл славяните през 6 и 7 век са с пъти по-ефективни от викингите, те са просто унифицираща се амалгама, създала си механизми за бърза унификация.
Иначе няма нищо странно малцинства да създават империи. монголите са владяли Китай и Индия, мамелюците Египет, македонците близкия изток, норманите Англия, франките Галия, хуту тутсите или обратното не ги помня кой кой. При теб виждам подсъзнателната идея, въпреки че на съзнателно ниво да ти е все едно, да търсиш директна връзка с прабългарите, да търсиш величието на прабългарите, да търсиш приемственост между тях и себе си. Няма такава. за името се благодари на византийските хронисти, те са го популяризирали и те са кръстниците. Не е сигурно дори че прабългарите са се самоназовавали българи, не е и сигурно че зад тях стои определен етнос. Понятията ги създават писачите в Константинопол. не е ясно каква реалност стои зад това. Българи е по-лесно за писане и произнасяне например от Уногондури. Малък анонс за размисъл.
|