Ние имаме няколко неразрешими проблема:
-цели сектори на икономиката ни са в ръцете на бездарници, пряко зависими от черната си съвест или от нечие посолство.
-медиите ни са или собственост на Пеевски или на черни души, които срещу съответното количество държавна реклама, ще защитават каквото им се подаде.
-ниски заплати в държавния сектор, генериращи бездарни държавни служители, водещи до лоша услуга в почти всяка държавна дейност.
-несъбиране на държавните данъци, такси, мита и акцизи, без значение на правителството, поради корупция.
-раздаване на концесии на природни богатства, срещу минимални концесионни такси, поради корупция.
-поколенчески лошо образование, генерирало огромен брой функционално неграмотно население, неспособно да живее спрямо реалностите в 21в. и да излъчи изгодно за него политическо представителство.
-когнитивен дисонанс, чрез сравнението със Западна Европа, без да се отчита качествено различната история в последните няколко века и непреодолими в рамките на един човешки живот различия.
-сферите на влияние на Русия и САЩ, чиито интереси често се сблъскват в България и губещ от този сблъсък обикновено е българската държавност, икономика и народ.
-потъпкване на консервативните ценности, които разградиха семейството и обществото до отделни биологични единици, нямащи обща кауза, зад която да се обединят, което доведе до непреодолими различия сред обществото по редица въпроси и оформи нещо като България на 6 различни скорости, без връзка по между си.
В цялата тази сурова реалност, Бойко, Радев, Радан, Христо, Доган и прочие, са естетическа подробност на края на българската държава и общество, по начина по който е нормално да се възприема една държава и общество.
В подобни ситуации, историята е показала че е възможно да се излезе, единствено при невероятното съвпадение между световен катаклизъм, позволяващ свобода на действие във вътрешен план и изземване на инициативата от силна личност тип Мустафа Кемал. Такъв за момента не се вижда да има или поне да е познат на широката публика.