Взимайки предвид промените вътре в Райха между 1933г и 1945г., както и онова, което се случва в сходния в много отношения СССР по време на студената война, особено след смъртта на Сталин, може да кажем следното:
Германия еволюира много бързо, най-вече по време на войната. По отношение на технологии, въоръжение, тактики, стратегии и политики. Tова е забелязано и от нейните противници, за това не случайно тримата големи (Рузвелт, Чърчил и Сталин) още в Техеран взимат решение на първо място да разгромят въоръжените сили на Третият Райх, едва след това на Япония. Има за какво много да ги е страх и противно на мнението на някои историци, времето играе в полза на Германия. Толкова водят в техническо отношение съперниците си, че на практика са на прага да заличат с един замах чудовищно неравностойното съотношение в жива сила, бойна техника и ресурси. Разликата между смъртта на Хитлер на 30 юли и изпитанието в пустинята Невада на първата американска атомна бомба е точно два месеца и половина. Това на военен език е много време. Съюзниците го знаят и бързат, но те не може да бъдат готови преди 6-ти август, а това дава още 20 дни, т.е. общо над три месеца... Германците разполагат с всичко, за да обърнат във всеки един момент хода на войната, странното е, че повечето не го знаят, а онези които са наясно, са обезсърчени и нямат никакво желание да го правят. Главният мотиватор и катализатор на такова действие може да бъде само и единствено самият фюрер, който е толкова болен и неадекватен в този момент, че човек неволно си мисли, дали наистина е бил в състояние да сложи край на живота си? Така или иначе много от нацистките величия вече са си опекли работата за след войната. Испания, Аржентина, Парагвай и Чили, а донякъде Бразилия, Боливия и Уругвай са идеални за тяхното постнацистко бъдеще, а италиански католически свещеници се намират бол, които чрез червения кръст им осигуряват нова самоличност и трамплин от италианските пристанища до съответните дестинации. От там идеята за евентуален четвърти райх разбира се е бясна комерсиална спекула! Няма и нужда: третият е могъл да спечели войната в Европа, да установи надмощие над СССР и държи в изолация САЩ зад океана, посредством оръжието за масово поразяване. Историята има своя логика и става това което знаем, не без помощта на глупостта на фанатични гестаповци и есесовци, твърде упорито преследващи евреите до последния ден на войната, отклоняващи така нужните за фронтовете ресурси и логистика в безумна посока. Иронията е, че самите СС и Химлер вече са компрометирани пред фюрера, а шефа на имперската служба за сигурност, наследника на Хайдрих, Ернст Калтенбрунер, никой, никога не е смятал, че има качествата за водач на райха. Луфтвафе и Гьоринг също са компрометирани, а на генералите от сухопътните сили, Хитлер никога и не е имал доверие, особено след атентата на 20-ти юли 1944-та, поради което новият фюрер за седмица е върховния командващ на Крийгсмарине, Карл Дьониц. Всъщност едва ли има такова значение точно кой поема руля, след като за почти всички войната вече е досада, която е добре, че приключва. Повечето германци ще се фокусират да изградят страната си отново от разрухата. Големите им учени ще направят кариера в САЩ, а военните им, ще имат възможност отново след 10 години да се отдадат на кариера в изграждащият се Бундесвер. Ако се абстрахираме от този финал и се върнем на двете точки за самоопределението и независимостта на определени славянски източноевропейски държави, отчитайки преди всичко еволюцията на самото мислене на хората от които зависи бъдещето на националсоциалистическата държава, то едно хипотетично възраждане на описаните от мен окупирани държави, не е изключено. Това би било продиктувано както от общото положение по фронтовете, така и от едно вътрешно пренареждане на противоборстващите сили в самият Райх. Най-общо казано те са две: прохитлерови и антихитлерови, но има и една много голяма група, която е по-скоро неутрална, само го играе с първите от страх, а в действителност много бързо би заиграла с вторите, при определени благоприятни обстоятелства. "Валкирия" не успява да се превърне в такова обстоятелство, но го споменавам, защото един такъв проекто-договор би могъл да дойде и от едно алтернативно германско правителство, а тогава много по вероятно би бил приет от съюзниците...Е, отклонихме се значително от истинските събития, разиграли се преди 75г., но главният извод от тази за мен интересна тема е: южният фронт е нежелан от германците и те отиват там в помощ на съюзните им италианци, но веднъж открит, той се превръща в гордиев възел, който при по-сериозно отношение от страна на Оста, би могъл да обърне войната в тяхна полза.