Пак се връщам на една стара хипотеза според която официалното покръстване на Русия през 988 г. от византийската патриаршия е формален вторичен акт. Преди това е имало наистина покръстване осъществено с българска помощ (като още тогава е навлязла и кирилицата). Но заради непризнаването на този акт, поради описаните горе причини, се е наложило да се извърши формално повторно покръстване този път от официалната константинополска църква.

Хипотезата е на руския учен Присьолков отлично доразвита от Асен Чилингиров:

Според хипотезата на Присьолков, след безрезултатни преговори с Рим и Цариград, които отхвърлят идеята за автономия на руската църква, княз Владимир се решава в 987 година да възложи покръстването на Киевска Русия на българската независима патриаршия, която не само че е готова да признае автономията на руската църква, но и да съдейства за извършването на богослужението на славянски език, като обещава да окаже помощ при доставката на църковна литература. Последвалото още в същата година, 987, покръстване на русите, извършено от представители на българската патриаршия, не принася никаква полза на Владимир във външнополитическо отношение, тъй като то не бива признато нито от Цариград, нито от Рим. Поради това, в 989 година Владимир отново се обръща към Цариград, където византийският император и патриархът вече са готови за отстъпки, включително за женитбата на киевския княз със сестрата на императора, Ана [12]. По такъв начин през 989 година най-после в Киевска Русия трябва да дойдат гръцки свещеници, чиято задача обаче не е да покръстят Владимир и неговия народ, тъй като тези вече са приели кръщението, а един вид легализиране на извършеното три години преди това от схизматичната българска църква покръстване. Но гръцките свещеници не се задържат в Киевска Русия, а биват прогонени от руските земи вероятно твърде скоро след пристигането им.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите