В края на 10в., българските патриарси са Дамян и Герман, а българската патриаршия е понижена в ранг, едва в 1019г., когато на нейно място е провъзгласена Охридската Архиескопия.

Всъщност пре I-вото българско царство Българската патриаршия не е призната като такава никъде в православния свят. Едностранен акт провъзгласен чрез народен събор. БПЦ получава патриаршеско достойнство едва на църковния събор в Лампсак (пак с условности, защото събора там е поместен, а не вселенски, а работата е била на зор). В този смисъл, според визнтийската гледна точка няма понижаване, защото византийците не са признавали преди това ранга на Българската патриаршия. Нещо като сегашната история с Крим. Той стана част от Русия, но по-голямата част от света не признава този едностранен акт.
-----
Пак се връщам на една стара хипотеза според която официалното покръстване на Русия през 988 г. от византийската патриаршия е формален вторичен акт. Преди това е имало наистина покръстване осъществено с българска помощ (като още тогава е навлязла и кирилицата). Но заради непризнаването на този акт, поради описаните горе причини, се е наложило да се извърши формално повторно покръстване този път от официалната константинополска църква. Но кирилицата вече се е била вкоренила, та гръцките попове са махнали с ръка и са се примирили с този факт. Пък по онова време е нямала такава ревност към триезичието. Още папа Адриан и неговия наследник Йоан VIII с нарочни декрети са признали правото на водене на църковни служби на славянски език.