Дунавска България, вдига въстание още през 976г., чрез болярите Петър и Боян, а потвърдено от източниците, тези земи, вкл. устието на Дунав, са върнати в българските граници през август 986г. и остават там поне до 1001г. Южна Бесарабия, т.н. Буджак, между Дунав и Днестър е завладян от Византия в 1018г. и там е установена административна тема. В 1003г., византийският управител на Кримска Готия(между Крим и Одеса), свидетелства, че е нападнат от български войски, дошли южно от Дунав, а местните народи се присъединявали към тях, поради справедливостта и законността, която те почитали.
В края на 10в., българските патриарси са Дамян и Герман, а българската патриаршия е понижена в ранг, едва в 1019г., когато на нейно място е провъзгласена Охридската Архиескопия. Герман е разполагал с целият непокътнат ресурс на Охридската книжовна школа, а както добре се вижда, поне до 1001г., има сухопътна граница между България и Киевска Рус.
Международната признатост на България, се доказва от династичния брак, между Гаврил Радомир и унгарска принцеса, внучка на покръстителя на унгарците Ищван(Стефан).