Русия, този път ужасно се изложи.
Усещането ти за срам пропадна.
Ограби подло Кирил и Методий,
от стари хора азбука открадна.

Ще си призная аз, обзет от фобии,
макар да съм от срам облят.
Прости ми, Кирил. Ти прости, Методий.
Аз съм славянин, но съм гад.

На себе си аз да простя не мога
за грехове от векове, преди години.
Та те дошли са от Булгария на Волга,
което значи, че сме си роднини.

Късмет – те носят гени на татари.
Това е някаква добра съдба.
Хан Аспарух – татаринът – създал България
и значи два пъти сме си рода.

България отдавна ми е много близка.
И книжки техни съм прелиствал пак.
От магазина си купувах нявга „Плиска”,
а ако нямаше – купувах „Слънчев бряг”,

Доматите им – сочна плът червена.
Натиснеш леко, сокът се разлее…
И Пловдив ний съсипахме без време.
А можеше по европейски да живее.

Към българите се онасяхме коварно.
Това ще ви разкаже всеки тук.
Купувахме например вафли „Варна” –
ужасен, скапан захарен боклук.

Ние сме нагли, зли, съвсем бездушни
обичаме да се изгаврим с тях.
Наричаме „болгарский перец” чушките.
Това е наглост! Смъртен грях!

Отварях си консерва боб с домати,
без във погнуса нос да сбърча.
И Ванга им откраднахме, приятели,
виденията ѝ за утре нас измъчват..

От тях получихме безплатни дарове
живота си добър да построим.
И флекса си нарекохме „болгарка”,
и радостно той в утрото гърми.

Оттам дойдоха сладките смокини
и тенът, уловен на Слънчев бряг.
Защо тогава азбуката свихме?
Оставихме България сирак.

Отмъкнахме им всичко, зле ги ощетихме.
Русия враг е – да се впише в преамбюл.
Не знам защо от турците ги защитихме –
лишихме ги от столицата Истанбул.

На Шипка без пари воювахме, подарък.
Да подкрепим славянската рода.
На еничарите не дадохме България.
Те щяха да са турци досега.

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите