Тo дълго ще се помнят и изпълненията на монголските червеноармейски орди (по Гьобелс) в Берлин 1945-та!


Имало е да си връщат. Но конкретно за Париж Александър I поел ангажимент, че ще запази града:

Руският цар изпълнил обещанието си. Всеки грабеж и мародерство се наказвали сурово. Били предприети мерки за защита на паметниците на културата, особено Лувъра. Разликата с поведението на френските войници в Москва, често по нареждане на самия Наполеон, била шокираща. Казашките полкове устроили своите лагери в градската градина на Шан-з-Елизе. Казаците къпели конете си и плували в Сена. Тълпи любопитни парижани се стичали, за да гледат как те пекат месо, варят супа на огъня или спят със седла под главите си вместо възглавници. В знаменитите езера на двореца Фонтенбло казаците изловили всички шарани. Жените се плашели от камилите, които калмиките довели със себе си. Младите дами припадали при вида на татарските или башкирски воини с техните кафтани, високи шапки, лъкове през рамо и колчани стрели. Французите се смеели над навика на руснаците да ядат с хляб дори супата от фиде – а руснаците се погнусявали от жабешките бутчета в ресторантите. В Русия познавали кафето още през XVIII-ти век, но било слабо разпространено. Когато обаче руските офицери видели, че богатите французи не могат и ден без него, решили, че това е признак на добър тон. След завръщането им в родината, кафето бързо навлязло в руския бит. Трите години кървави битки били забравени. Бъдещият поет и публицист Фьодор Глинка си спомнял така за Париж: "Сбогом, мили, прелестни красавици, с които Париж е толкова известен! Брадатият казак и азиатецът-башкирец бяха любими на вашите сърца - за пари! Винаги сте уважавали звонковите добродетели!" ...До ден-днешен, не само Париж, но и цяла Франция пази от спомена за руския поход, останал в названието на заведенията „бистро“. То идва от руската дума „быстро“ - „бързо“. Когато казашките патрули обикаляли града с цел поддържане на реда, нерядко се отбивали в заведенията по маршрута си, за да хапнат и пийнат. Но понеже не бивало да се бавят, нали службата си е служба, подканвали нетърпеливо персонала: „Быстро, быстро!“ Оттогава и до днес френските заведенията за бързо хранене се наричат: „бистро“