Екзархията е самосъздадена, с огромна съпротива от Русия, която по-горе, твърдиш че привнася българщина в Македония. Първите съпротивителни движения, срещу богослужението на гръцки, са именно в Македония и то в 1833г. в Скопие, на което му оспорваш българщината. Не се обръщат към сърбите, не тръгват да работят за независима от патриаршията сръбска църква, а за българска такава. Нищо привнесено не намирам тук. Власите в Македония са локализирани на няколко места и на не малко от тях, българизирани. Албанци християни почти отсъстват, а където ги има също са българизирани. Въобще Македония в основната си част е българо-турска(+албанци мюсюлмани) по население. Автентични гърци има по Сярско, в град Костур и на юг от Солун. Те не присъстват в микса на населението, освен като търговци на пазара. Няма българо-гръцки села. Има гърцизирани български, в южните части, под давлението на някое автентично гръцко. Фолклора също е напълно различен, всяка общност живее със собствените си проблеми, твори на своя си език. Да ти припомня народните песни на братя Миладинови, в които власи и гърци, са възприемани като нещо различно, лошо и лукаво. В огромната част на Вардарска Македония, българите имат различно етнически други, само мюсюлмани. В Костур-Лерин-Воден-Енидже Вардар, различните са малко власи, малко албанци християни и пак турци. Гърци няма. Пак няма смесени села. Не живеят заедно. Напротив, живеят на купчини от по 30-40-50 български села, където даже и турчин не можеш да намериш, изкл. в околийския център. Това мултикултурно общество, за което говориш, не е съществувало. И такива като Ригас, Филики етерия, Негушкото въстание, са просто възможност да колиш турци, а не някаква панправославна осъзнатост. Компота е бил от турците, които са наместени повсевместно. На целите Балкани, ако махнеш мюсюлманите, компота е само в южна Тракия, където си е така най-вероятно от Средновековието и няколко околии в югоизточна и южна Македония, както и в Епир и Тесалия, където също си е така от Средновековието.