Напротив налагало се е, затова е създадена екзархията, за гъркоманите нищо не се налага, те нищо не променят, имат си Цариградска патриаршия или Охридска архиепископия, изнасят им проповеди от векове на гръцки, който е грамотен го знае. като иде на пазар може да превключи на този код, като е в къщи на домашен език /български/ В градовете със смесена екснафско-занаятчийска и търговска среда хората преминават на гръцки за едно поколение. Езикът е средство за общуване, драма няма. Има българи/славяни с аналитичен език, власи, албанци, но това не противоречи на усещането да се чувстват общност - едни и същи православни празници, една и съща съдба, една и съща църква, с различни езици в една и съща област дори и антропологично еднакви и с еднакъв или сходен фолклор. Малко по-различно са стояли нещата със сърбите /и черногорците/, защото са дълбока периферия и имат някакви остатъци от племенно чувство, по-силно изразено. То и градове като хората е нямало там. Кой в края на 18 или в първите десетилетия на 19 век се е противопоставял на идеите на Ригас, никой, в гръцката революция и във Фелики етерия хората не участват на елинофони, българи/славяни или власи, а като една общност. Етнонационализма е от тридесетте и четиридесетте години на 19 в., с малки изключения от преди това, и като такъв е стимулиран от великите сили, всеки си е припознал таргет групата, която може да му свърши работа. Руснаците нас /ама не са много познали, защото бързо се еманципирахме защото не сме толкова прости, колкото са ни мислели и с малко западна помощ/ относно стремленията им към Проливите, французите - власите, романска държава, преграда към стремленията на руснаците, пак руснаците сърбите и черногорците, да дишат на врата на Австрия. Всеки направи своите промени - румънизация на база на говоримия дунавски влашки във Влашко и Молдова, русификация на простонародния български/славянски и отделяне от патриаршията за нас, сърбите и черногорците - за тях им беше най лесно, в Печката патриаршия се тачеше славянският, то и затова и ние имаме в Кюстендилско и Самоковско, Горноджумайско и в банско-разложко ранни възрожденски традиции и грамотни хора на славянски сред монасите и някои занаятчии и търговци. Затова имаме и духовен стожер като Рилския манастир. Там не се е налагала борба срещу гъркоманията, защото такава реално е нямало. Същото и в Северната част на Северна Македония. Изключая тази част, Поморавието, сръбските и черногорските земи, от Средиземно море до Карпатите и Днестър си е било общ балкански смесен компот, за който великите сили са положили не малко усилия да го разделят. Да не говорим, че вече е имало и академии в Букурещ, Яш, Мосхополе, Хиос, където са се меняли все едни и същи преподаватели, обучаващи интелигенция на гръцки и която е и от български и от влашки и от гръкоелинофонски произход. Да не говорим, че много хора в градовете са били от смесен произход. Но е станало това, което е трябвало да стане, произход -език - нация е проста и идеална формула за демонтаж на току що започнатото и бързо изграждане на нови модели.