да, балканския езиков съюз е още едно свидетелство, че нашата езикова общност е била обособена и е развивала независимо черти от сърбохърватската такава.
езикови влияния от други народностни групи са също част от въпросния естествен процес. в рамките на балканския езиков съюз българския език развива определени синтактични иновации, като общия процес към аналитичност, задпоставения определителен член и други подобни, но като се замислиш, специално от румънския/влашкия лексикално не сме заели почти нищо. много езикови влияния от други народности не се предават само при асамилация или смесване на двете народности, а и при други взаимоотношиния - например търговия и подобни. другото нещо е, че не ми се струва вероятно примерно власите да са били навсякъде по нашето езиково пространство. т.е. е имало една или няколко контактни зони, където въпросните езикови влияния са се възприемали, но после те са се разпространявали в една чиста българска среда и върху останалите области населени с българи. фактът, че българските диалекти са достатъчно хомогенни, показва, че българската народност е функционирала като единна цялост през целия период.
а специално за българския може да се види, че преходът към аналитичност е достатъчно бавен и отнема поне 5-6 века ако не и повече. същото и с възникването и налагането на задпоставения определителен член.
и точно тази дълга продължителност на тези процеси /имаме не малко извори от старо- и средно-българските периоди, които подкрепят това/, говорят за по-скоро естествени процеси развивали се почти изцяло в българска среда. въпреки, че първоначално може да са започнали под външни влияния /или пък такова е имало с различна интензивност във времето/.
също, не мисля, че българския е претърпял процес на пиджинизация в миналото. такова нещо може донякъде да се говори за английския език при прехода от староанглийски /англосаксонски/ към средноанглийски. но при типичните пиджинизации, първо процеса се развива много бързо и второ оригиналната граматика се опростява в огромна степен. примерно при английския едновременно се загубват падежите, граматическия род, спрежението също се опростява много.
при българския освен отпадането падежите /станало постепенно и в един дълъг период от няколко века/, нищо друго съществено не се е опростило. даже напротив - системата от глаголни времена при нас не само не се опростява, но става още по-сложна.
кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш
|