Не си разбрал нищо относно буквите и звуковете. С к с апостроф пресъздават звук точно от най-разпространения там говор и идеята е и да го произнасят така в литературния. Относно фамилните окончания на -ик с к с апостроф, те са чуждица, точно толкова, колкото е и - ич, само че първото отразява собствен звук, а второто е русизъм, преминал през българския литературен стандарт, с който в българския са адаптирани да се изписват и сръбските окончания. Друг е въпросът как ще го произнасят, стремежът сигурно е бил да го произнасят по собственото правило със звукът който отразява к с апостроф и да се чува нещо подобно на Дачикь, не всички обаче спазват при говоренето това, защото имитират сръбското произнасяне, със сръбския звук, т.е. нещо подобно на Дачичь /без това да е съвсем правилно/. Няма логика да пишат -ич, те така не го произнасят, така го произнасяме ние, първо защото това е русизъм който сме усвоили и второ защото нямаме меко ч като сърбите. В българска адаптация Дачич, Маркович, Драшкович би било Дачищ, Марковищ, Драшковищ, но под руско влияние сме възприели - ич, вместо сръбското ичь за техните окончания, а и някои наши възрожден;ци пак под руско влияние са формирали такъв модел за техни фамилии. Това което са направили северомакедонците е да сменят сръбска буква и звук със съответната тяхна буква и звук, но звукът в скопския сленг явно си го произнасят по сърбохърватски.
Редактирано от Dean Dimov на 23.05.20 17:10.
|