Точно това е дизайнерското, сблъсък на различни национални идеологии, използващи насилствени методи. При естественото развитие на нещата в Османската империя, между 14 и началото на 19в., в Македония има ясно изразени народности, лесно различими от пътешествениците. След възстановяването на Сърбия и Гърция като държави, започва и бабуването в Македония. В Гърция надделява Мегали идеята, за възстановяване на Византия, в Сърбия Цвиич и Гарашанин, започват с разработките. Ни Екзархия има тогава, ни Княжество. Българите в Македония стават лесна плячка за държавно организирани пропаганди на съседни държави. Населението е просто и селско. Но семето вече е посято. Виж българите в Мизия и Северна Тракия, нацепени на туркофили, русофили, частично англофили. И баш националистите (не революционерите), са предимно туркофили, защото добре съзнават какво ще стане с българите ако започне чертането на още политически граници в Османската империя, след освобождението на Сърбия и Гърция. То и Раковски описва България вкл. Епир, Тесалия и южна Албания, сигурно ако България бе придобила автономия наедно със Сърбия и ние щяхме да започнем да дирим наследство там. Целият зор идва, че Балканите са прекалено тесни за толкова много амбиции, освен това са притиснати от амбициите на Австро-Унгария, Руската империя и опитващата да си запази периметъра Османска империя. И пресечната точка на всички, става Македония. Ние сме в най-слаба позиция, спрямо всички. И всички други, играеха заедно срещу нас. Благодарение само на морски граници и липса на чужда пропаганда, Неаполитанското кралство, в крайна сметка влезе в обединена Италия, иначе спокойно можеше да завърши като незавикива държава и нация(и без това езика им е достатъчно разричен от италианския), но така ли щеше да бъде ако граничеха с Австрия и Франция?
Редактирано от komitaO3 на 23.05.20 12:46.
|