Ще започнем с един интересен пример, който е симптоматичен за процесите, които текат ако не в цялото германско общество, то със сигурност измежду военните, т.е. тези, които изнасят войната.
През 1940г. след разгрома на Франция, Вермахта пленява над 3000 негри, служещи във френската армия. Те стават обект на подигравка и биват използвани от нацистката пропаганда с цел осмиване на французите и показване на "деградацията" на обществото им.
Само две години по-късно към Африканския корпус на Ромел, е сформиран арабски помощен легион в чиито редици са рекрутирани и негри, дадена им е немска военна униформа и никой ариец не се сеща, че те са "подочовеци".
Хитлер междувременно се разпорежда за окончателното решение и спира да се вълнува повече от евреите, след като преди войната му минават множество екзотични идеи за заселването на същите на различни места по света, включително там, където сега е Израел. Той така и никога не стъпва в концлагер, барем да погледне що вършат там подчинените му. Това обаче го прави Химлер, човека с прецизни счетоводни наклонности, който поверява решението на такива като него, за които хората са цифри и нищо повече. Еманация на подобна личност е известния и осъден от израелски съд, Адолф Айхман. Злото освен, че е банално, се оказва понякога, че има и лице. Само че организацията на цялостният процес е поверена на друг мъж, коренно различен като типаж и характер, сочения според някои за бъдещ наследник на фюрера - Райнхард Хайдрих. Решителен, предпочитащ да жъне успехи, както на тихия фронт, така и на бойното поле, той пък е еманацията на онзи типаж, който копнее за слава и успех на всяка цена и когато разполага с възможностите и таланта за това, резултатите може да бъдат впечатляващи или съответно ужасяващи. Може да се каже, че подобните нему, които никак не са малко в Райха, вярват в арийското надмощие над останалите. Болшинството военни не са измежду тях. Не са и много от членовете на средния ешелон на СС. Има министри, висши партийни кадри, индустриалци, да не говорим за интелектуалци, които и никога не са вярвали в нацистката идеология. В крайна сметка властта на националсоциалистите им дава огромни възможности, войната също (да направя подходящ паралел с македонистите, поради актуални теми, които текат във форума, много от които са крайно наясно с истината, но продължават да си лъжат банално). В един момент германската армия започва да се задъхва на множеството фронтове и недостига войска, както и работна ръка вътре в Райха. Нужни са бързи решения, за които фанатичната идеология може да се окаже пречка. Е, ако интелекта надделее, крайният успех не изглежда толкова фантастичен, особено когато има под ръка хора, като Алберт Шпеер, както и световни учени, при това от най-добрите от всички браншове на науката, работещи по различни военни направления и разбира се прагматични люде от върха на нацистката йерархия, за които идеологията не струва пукната пара...

Следва...