Ще започна с една кратка историческа ретроспекция, като цяло добре известна, но някои детайли биха могли лесно да бъдат пропуснати, ако се фокусираме само и единствено върху силовите методи, характерни за националсоциалистите. Та все пак са могли да играят добре и с моркова, не само тоягата!

Хитлер основно печели електорат по две линии: реваншизъм по отношение на победителите в ПСВ, което достатъчно много хора във Ваймарската република смятат не точно за "победители", поне не на бойното поле. Важен момент е, че сред това множество германци, попадат и висок брой влиятелни люде: политици, военни, индустриалци, интелектуалци. Тези хора стават бързо фенове на бъдещият канцлер и фюрер. Масата обаче трябва да бъде хипнотизирана със страх и омраза, класика, която обаче именно Хитлер довежда до невиждана кулминация и висота. Работническата класа става негова, макар на първо време да я дели с немските комунисти. Интересува ни обаче времето в което те получават възможност да се разпореждат със съдбините на всички под тяхна власт. На първо време антисемитизма изобщо не е на дневен ред: трябва да се стегнат вътрешните редици на ГНСРП (нощта на дългите ножове 1934г.), да се изградят инструментите за контрол на населението (СД, Гестапо, Зипо, Орпо и т.н.). След това идва ред на изграждането на националната митология, пречупена през призмата на господстващата идеология и представянето на достиженията на нацията пред света (олимпийските игри 1936г.) и едва тогава пълзящия сред обществото антисемитизъм, подхранван от нацистката власт, взима връх (кристалната нощ 1938г.). Разбира се юридически в кюпа на низвергнатите попадат и циганите, хомосексуалистите, инвалидите и в крайна сметка комунистите. Теорията за ниското развитие на славяните и приравняването им към гореспоменатите групи идва вече с избухването на войната, като оправдание за "похода на изток", нещо, в което новите идеолози достатъчно добре намират опора в миналото на Тевтонския орден. Да но в част от окупираните славянски територии на практика няма провеждан геноцид над славянското, а над еврейското население (Полша, Чехия). Други изобщо не са окупирани, напротив, дадена им е възможност за самоопределение и държавен живот (Хърватия, Словакия). В останалите наказателните акции са свързани главно с партизанска съпротива по места, но отново предимно еврейското и циганското население го отнасят (Русия, Украйна, Белорусия, Сърбия). Останалата част от източна Европа са съюзнически на райха държави: Унгария, Румъния, България.
Ако нацисткия елит дълбоко е вярвал в собствената си истерична в голямата си част расова демагогия, нямаше да има толкова много изключения от правилото, които на практика го обръщат: в армията, за работа и в много други отношения, народите извън германските (които по презумпция се водят по-висши), са назначавани масово и ценени, често не по-малко от самите немци. Примерите са много, но аз в следващия си постинг, ще схематизирам някои крещящи такива, както и ще подредя приоритетите на различните нива на нацисткото общество, в които много трудно и по-скоро по изключение ще се открива на първо място "геноцид над по нисшите". За жалост точно те ще бъдат използвани масово след ВСВ и от съветската пропаганда и от западната пропаганда и от израелската такава. При първите две не просто за да изкарат дявола по-черен отколкото е, но за да прикрият и оправдаят собствените си престъпления в тази война. При последните, причините са много по-комплексни, поради факта, че са най-потърпевши.

Редактирано от kuduger-96506 на 20.05.20 17:20.