|
Малко сравнителна статистика от която всеки сам може да си направи относителни изводи за силата на българщината, за българи екзархисти и патриаршисти, за броят на бежанците в България.... Съпоставка на последна османска официална статистика за брой на българите /екзархистите/, статистиката на Милетич и регистрирани бежанци в България, както следва:
Одринска кааза - 17 855 българи според Милетич, 7000 българи според османска статистика, 11 012 регистрирани бежанци в България, няколко села остават в България /сега в Свиленградско/
Хавсенска кааза 4129 българи според Милетич, който брои гагаузите за българи, 730 българи според осм. статистика, бежанците са броени общо с Одринска и са отнесени към нея
Димотишка кааза /тогава броена като част от Източна Тракия, защото след 1913 остава в Осм. империя/ - 4 175 българи, сред тях и помаци, потомци на бежанци от България, 1460 българи според осм. статистика, 1556 регистрирани бежанци
Мустафапашанска /Свиленградска/ - 16 133 според Милетич, 13 000 според осм. статистика, 4140 бежанци в България от 8 села останали в Осм. империя /сега са в Гърция/, като две от тях са патриаршистки до 1912 г., също две са били патриаршистки и от останалите в България от които по-късно има изселници в Гърция.
Узункьоприйска - 8539 българи според Милетич, сред тях броени и бежанци помаци, изселени от България, 5 600 българи според осм. статистика, 7343 регистрирани бежанци в България
Лозенградска - 20 467 българи според Милетич, 14 695 според осм. статистика, броени заедно с Бунархисарска, 7884 регистрирани бежанци в България и още 4639 от Бунархисарско. Според Милетич в Бунархисарско българите са 8 800.
Ахтополска кааза - 2259 българи според Милетич в седем села от които три остават в България, 1 700 българи според османската статистика, бежанците са броени заедно с Малкотърновска.
Малкотърновска кааза - 14 652 българи според Милетич, 10 230 българи според осм. статистика, 3149 регистрирани бежанци от 12 села, които остават в Осм. империя и още такива четири от Ахтополско
Мидийска кааза - 500 българи според Милетич, 400 според осм. статистика, 327 регистрирани бежанци
Визенска кааза - 2322 българи според Милетич, няма българи в осм. статистика, 1737 регистрирани бежанци м България
Люлебургарска кааза - 835 българи според Милетич, 655 според осм. статистика, 760 регистрирани бежанци в България
Бабаескийска кааза - 4650 българи според Милетич /гагаузите са причислени като българи/, 975 българи според осм. статистика, 1032 регистрирани бежанци в България
Малгарска кааза - 12 268 българи според Милетич, сред които и помаци, преселници от България, 2730 българи според осм. статистика, 3719 регистрирани бежанци в България. Още 396 души в Малгарското село Лизгар са записани отделно от българите в графа "католик миллет" и това са българите униати от село Лизгар.
Кешанска кааза - 3257 българи според Милетич, сред тях и помаци от България, 2000 българи според осм. статистика , 2132 рег. бежанци в България
Еноска кааза - 1409 българи според Милетич, сред тях и помаци от България, без българи според осм. статистика, 150 рег. бежанци в България
Хайреболска кааза - 3994 българи според Милетич, сред тях и помаци от България, 250 българи според осм. статистика, 511 рег. бежанци в България.
Общо за 1913-4 г. от Одрински санджак - 51 427 регистрирани бежанци в България, като в бройката не е включено население от градовете. Регистрираните бежанци в България от Изт. Тракия до 1926 г. са 62 998 души, като увеличението от над 11 000 се дължи на по-късно от 14 г. пресели, на градско население, на преселниците от Цариградско и Чорленско и от самият Цариград. Между 1926 и 1931 г. има още 66 регистрирани бежанци от Източна Тракия. Има и градско и особени Цариградско население и след 1931 г. Според осм. статистика няма рег. българско селско население в Цариградско, според Милетич то е към 10 000 души към 1912 г. Българите в самия Цариград са според осм. преброяване преди балканската война - 2859 души и още 1472 души за района Пера.
Като цяло Милетич брои тези които говорят като домашен език някакъв диалект на български, но и гагаузите в Хавсенско и Бабаескийско ги е записал като българи. Осм. статистика само екзархистите, а патриаршистите причислява към гърците. В България има повече бежанци отколкото екзархистите по осм. преброяване, защото в района влиза през 1912 г. българска войска и тогава някои патриаршисти си модифицират предпочитанията, после се изтеглят и с българската войска. Има обаче и обратното, макар и в по-малка степен, екзархисти, които пропускат да се изтеглят с българската войска се обявяват за гърци за да избегнат гоненията при изтегляне на българската войска /в Лозенградско и др./. Много патриаршисти се изселват в Гърция или през 1913 г. или десет години по-късно след гръцко-турската война, сред тях има и екзархисти до 1912 г., както и обратното - патриаршисти до 1912 г. , изселили се в България. Често в суматохата изборът, доколкото е имало такъв е бил случаен.
|
ПАК ЗА ИЗТОЧНА ТРАКИЯ
