"Алтернативната история е, разбира се, безотговорна измислица, но помага да се видят някои събития и от друг ъгъл."

Безспорно, но допър диспут се получава, пък и може би дава отговори на някои днешни реалности....

Наистина е на кантар противоборството в С. Африка, но импровизацията на Ромел е в началото, още докато в самият Райх е подценявано значението на този театър на бойните действия. В Египет вече си дават ясна сметка какви предимства би имал успехът при Ел-Аламейн, но закъсняват от една страна с продоволствията за обединениете германоиталиански войски там, а от друга не осигуряват пълните доставки да достигат до именития немски генерал (вече герой в Германия), които биват сериозно редуцирани от английските подводници и морска авиация.
Незабравяй, че след успеха на операция "Торч", броя на пленените войси на Оста от Съюзниците в средата на май е над 270 000 души. Това ще остане и най-голямата цифра капитулирали бойци на Оста за цялата война, ако не броим накрая непосредствено преди подписването на капитулацията, а ислед нея, масовото сдаване на оръжието на Вермахта (при Вафен-СС обикновено е с битки и смърт с изключение на съединенията, съставени от Хитлерюгенд).

При завзаемане на Суец, съдбата на Малта е предрешена, както го бе описал в началото. Знаем за бунта в Ирак, но ако немците не беха подпомогнали иракчаните само с шепа бойни самолети и инструктори, а бяха на место и с командоси и малко бронева техника осигурена от Виши, плюс пвечко инициатива на фрнацузите от към Сирия (тяхното е вяло, както и при десанта на съюзниците в Алжир, което правилно си го отбелязал), нещата в близкия изток приключваха по-рано. Евентуалното влизане на Турция на страната на Оста просто е бонус. И тази не особено модерно въоръжена страна все пак разполага с достатъчен флот, който присъединен към немско-италианския, би могъл да блокира Суец, разбира се редом с наземна артилерия и въздушна подкрепа при необходимост. В каваказ съхопътните им части, заедно с войските на манщайн и севрнокавказки съединения са достатъчни за възпиране на Съветите, които също нямат ресурс в този момент за пробив на юг по модела от ПСВ. Важно е да се отбележи доставката на Турция на най-модерния във втората половина на 1942-ра немски изтребител ФВ-190, който освен на турците, ще бъде доставен още единствено на унгарците, но не и на други съюзници на Райха. Този, заедно с подкрепа на още някоя и друга немска ескадрила, заедно с френска такава от Сирия, би осигурила не само паритет в Кавказ, но подронваща и държаща в напрежение до голяма степен съветските войски в Кавказ.

От тук насетне завземането на персийския коридор, т.е. железница служеща за осигуряване на ленд-лиза от юг за СССР е въпрос на време. Реза-Шах или би си върнал властта или би убедил сина си Реза-Пехлави да влезе в тесен съюз с Германия и Турция. Британците в Индия през 1942 се опасяват повече за евентуален пробив от изток от страна на Япония, която слага ръка на Бирма и Индокитай и нямат ресурса да се съпротивляват на обединени германо-турски войски в Персия, което важи и за Съветите, заради източниа фронт, поглъщащ всичко, а и нали част от войските им вече трябва да се опитват да се държат на ниво в Кавказ! Тежкия терен на мусюлманска Индия, т.е. Пакистан, само подсказва какво решение би взел Хитлер, след като достигне тази точка, т.е. тогавашната граница на Персия с Индия (сегашната между Иран и Пакистан) или с други думи, стигаме до мястото, където бях стигнал.

За България пробива на Оста в Близкия изток не само не би донесло негативи, но както отбелязах по-рано, биха ни били спестени бомбардировките на Съюзниците от операциите им: "Приливна вълна" и "Център на мишената".