и малко от положителната страна. български историк участва /дистанционно/ в северномакедонско предаване. без да си кривим душите, получи се нормална дискусия, и двете страни говореха възпитано и цивилизовано, нямаше някакво конфронтиране или махленско заяждане. т.е. ако се следва този модел и има желание да се дискутира и следва добрия тон, може да се върви напред.
и най-вече противно на изявленията на историчарите от комисията, че нещата не бивало да се пренасят в медиите. точно медиите /както е във всяка развита демокрация/ биха били най-добрия коректив. т.е. нещата не трябва да се правят само скрито-покрито в някакви затворени формати, което дава най-добра възможност за протакания и разни задкулисни игрички и шикалкавяния.
важният момент тук е, че когато се следва нормалния тон и липсва негативизъм, кривата страна ще може много по-бързо и безболезнено за самата нея да направи съответните отстъпки и компромиси /поне така ми се струва на мен/.
друго нещо, което направи впечатление, е че македонистите много бързо си изстреляха куршумите със задължителните "докази". т.е. горе-долу видяхме какъв им е капацитета - т.е. никакъв - записите от елис айлънд и някакви предполагаеми северномакедонци "реГрутирани" в сръбската армия /горките пак изпаднаха да мъчат аргумента за анонимните "македонци", тъй като при известните исторически личности просто нямат нищо/. и всичко това беше абсолютно лесно оборимо.
от към лошата страна. дечев беше леко нервен и не беше на достатъчно добро ниво. направо много и в голяма степен необосновани отстъпки и изобщо не постави на масата големите грехове на македонизма. това може да мине като някаква дипломатичност като за встъпително интервю, но за в бъдеще ще нанесе само вреди. очевидно ни трябва някой още по-начетен, но и добросъвестен от дечев.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите