За Чърчил включването на Турция на страната на Оста и загубата на Персия е чудовищна катастрофа, която обаче бледнее на фона на загубата на Суецкия канал и затварянето на Средиземно море за британския и американския флот. Гибралтар или още "скалата", както я наричаха, се превръщаше в следствие интензивните бомбардировки на оста в руини. С помощта на американския флот и морска авиация в Атлантика започваха да взимат връх, но се получаваше патова ситуация около Гибралтарския проток: изхода на Средиземно море го контролираха Съюзниците, входа Оста. При Суецкия канал нещата стояха по същия начин и това бе от огромна полза за противниците им. Всъщност нещата не можеха да бъдат по-лоши: за да се вземе отново Египет, трябваше да се разчита само на собствени сили, т.е. британския експедиционен корпус от източна Африка и помощ от южно-африкански войски. Поради тежкото положение на Австралия и Нова Зеландия, на сили от ANZAC не можеше да се разчита: те бяха необходими за отблъскване на японската агресия. На американците точно в този момент и точно в тази част на света, също. Все пак единствено те можеше да се окажат полезни, при все спешната необходимост от укрепване на британските позиции в западна Индия. Сега трябваше да бъде прекратена британската помощ за Китай. И без това през Тибет беше трудно, поради блокиране от японците на сухоземния бирмански път, а и тя можеше да потрябва срещу немците и техните съюзници в региона - турците. Просто започваше да се прокрадва възможност, американците в азиатско-тихоокеанския театър на бойните действия, да останат сами срещу японците, след като първи бяха унищожени там холандските им съюзници, а сега висяха на косъм и австралийските и новозеландските такива. Не искаха и британците да се видят в тази роля, за това американските им съюзници трябваше да действат спешно...
|