Ще се радвам да продължиш със съжденията си след седмица.
Във всеки случай имам чувството, че африканския театър на военните действия е подценяван от мнозина или поне северно-африканския, доколкото южно-африканския (покрай Мадагаскар), наистина е маргинален, а същото важи и за източно-африканския, където италианците бързо сдават в Етиопия и Еритрея оръжие пред англичаните.
Обаче удържането на надмощието на Оста в С. Африка и навлизането на силите им в близкия изток, както и включването на Турция във ВСВ на тяхна страна, би така разместило пластовете по всички останали фронтове, че тотално би минимизирало успехите на руснаците в битката при Сталинград и на англо-американците в битката за Атлантика. Нещо повече, изхода от ВСВ става крайно неясен и ще се опитам да се обоснова скоро в няколко последващи постинга.
Инак съм съгласен с теб по отношение българската гледна точка и възможното развитие на нещата, но на англичаните не би им убягнал българския андреевски кръст на крилете на нашите Щукари, които макар и петнайсетина самолета, биха имали несъмнена ефективност и това им се потвърждава в последните месеци на 44-та във военните действия срещу немците в състава на Трети украински фронт. Просто при липсата на бази в Египет и в Италия, не биха могли да ни достигнат със стратегическата си авиация, нито американците между впрочем.
|