При това развитие на обстоятелствата, на Хитлер не се налага нито да окупира Ю. Франция, нито да държи толкова много войски в Италия и ги праща на изток. Нещо повече, властта на Мусолини не само не е разклатена, но и затвърдена и той се съгласява да придаде към Вермахта на изток още италиански войски. Франко, който държи под око развитието на нещата по фронтовете, изпраща още една дивизия на източния фронт, като допълнение на "Синята дивизия". Въпреки огромните румънски жертви, Антонеску е твърдо решен, да прати ва-банк срещу Съветите всичко, което може, за да осигури паритет във военните действия, които се очертават при Харков. Анте Павелич прави с ентусиазъм същото и малкото (но много ефективни) наземни и въздушни хърватски части на изток нарастват. Адмирал Хорти и Йозев Тисо не са толкова ентусиазирани след разгрома на Паулус, но не смеят да откажат на фюрера допълнителна унгарска и словашка помощ за източния фронт. В допълнение и Химлер с неговата кампания за набиране на доброволци за вафен-СС под мотото "Кръстоносен поход срещу болшевизма", успява да привлече допълнителни съединения от скандинавци, балканци и бойци от Бенелюкс...