Чл. 1. Царство България и кралство Сърбия си гарантират една на друга държавната независимост и целокупността на държавната територия, като се задължават абсолютно и без никакво ограничение да се притекат на помощ една на друга с целокупната си сила във всякой случай, когато едната от тях се нападне от една или повече други държави.[1]

Чл. 2. Двете договарящи страни се задължават тъй също да се притекат на помощ една на друга с целокупната си сила в случай когато, коя и да е велика сила се опита да присъедини, или окупира, или с войската си завземе, било дори и привременно, каква да е част от балканските територии, които се намират днес под турска власт, ако една от тях счете това като противно на своите жизнени интереси и като casus belli.[1]

Чл. 3. Двете договарящи се страни се задължават да не сключват мир, освен задружно и по предварително споразумение.[1]

Чл. 4. За пълното и най-целесъобразното изпълнение на тоя договор ще се сключи военна конвенция, в която изчерпателно ще се предвиди както всичко, което ще има да се предприеме от едната и другата страна в случай на война, той и всичко, що, с оглед на военната организация, дислокация и мобилизация на войската и отношенията на върховните команди, би имало да се утвърди в мирно време заради приготовлението, за военното положение и успешно водене на войната. Военната конвенция ще се счита като съставна част от тоя договор. Към нейното изработване ще се пристъпи най-много 15 деня подир подписването на тоа договор, а за нейното изработване оставя се срок най-много два месеца.[1]

Чл. 5. И тоя договор и военната конвенция ще бъдат в сила, от деня на подписването им, до 31 дек. 1920 год. включително. Само след допълнително споразумение, изрично утвърдено от двете договарящи страни, те могат да продължат и подир този срок. Но в случай, че в деня на изтичането на договора и конвенцията, страните се заварят във война или с още неликвидирано положение подир войната, договора и конвенцията имат сила, до като мира се сключи и положението, което войната е докарало, се ликвидира.[1]

Чл. 6. Договора ще се подпише в два еднакви екземпляра и двата на български и сръбски. Ще ги подпишат владетелите и министрите на външните работи. Военната конвенция, тъй също в два екземпляра, и двата на български и сръбски, ще се подпише от владетелите, министрите на външните работи и специални военни пълномощници.[1]

Чл. 7. Договора и конвенцията могат да се обявяват, или да се съобщят на други държави само по предварително споразумение на двете договарящи се страни и то съвместно и едновременно.[1]

Тъй също само по предварително споразумение ще може коя да е друга държава да се приеме в съюза.[1]

Съставен в София на 29 февруари хилядо деветстотин дванадесета година.[1]



Но не намирам текста на тайния анекс към договора, където е пикантерията относно разпределянето на територии....

Редактирано от Dean Dimov на 25.04.20 10:25.