"Истинският лик на Яни Сандански

"От уважение към скъпите жертви, които поднесе целокупният български народ пред отечествения олтар, от искрено желание да видим обществото очистено от плевелите, да видим продажниците изгонени от храма на българските светци, ние тук ще се постараем да посочим съвсем на място и с факти истинския лик на Яни Сандански...

Кой бе Яни Сандански?
Тези, които са слушали само добро за него от устата на заинтересованите му другари, ще се почудят като узнаят, че този тъмен герой, който бе тъмничар в Дупница, а след това стана войвода в Мелнишкия район, подир смъртта си остави около половин милион лева богатство. Известно е на всички в Мелнишко и Неврокопско, че Сандански, този "безкористен" служител на македонската кауза според другарите му, бе напоследък крупен търговец на тютюн и че в тази търговия е вложил един капитал от 200 - 300 хиляди лева. Според официален опис на Мелнишкото градско общинско управление Яни Сандански е умрял като притежател на 30 хиляди оки вино и на 9 хиляди оки ракия. Всички кръчмари и кафеджии в Мелнишко и Неврокопско могат да засвидетелствуват, че Яни Сандански е водил живот на голям богаташ, като често в компания е прахосвал по 50 - 100 лева наведнъж.

Българското общество ще се ужаси когато узнае как се добра до това полумилионно богатство Яни Сандански, синът на сетни бедняци от с. Влахи, той - бившият тъмничар в Дупница.

Ето източниците на неговото богатство:
1. От злоупотребени пари на организираното население в Мелнишко, Неврокопско и другите околии на Серския революционен окръг.

2. През време на "хуриета" Яни Сандански получи от младотурското правителство експлоатацията на Марикостинските бани. През време на младотурския преврат наемателите на баните били арнаути, чийто контракт бил преждевременно развален, за да се дадат баните на Сандански без наем срещу известни ангажименти от негова страна към младотурския комитет. Това е станало в началото на 1909 г.

3. Селяните от с. Рожен, Любовище и Кашина (Кашино) - Мелнишко, тогава чифлигари, завели процес против управлението на Роженския манастир (тогаз той бе под ведомството на патриаршията) за земи, използувани от манастира. Процесът бил спечелен от селяните, Сандански си присвоява от тези земи 30 - 40 декара лозя, няколко ливади и ниви. Селяните били принудени да му ги обработват безплатно.

4. Когато турците със закон решиха да построят черкви, Сандански получи 2 000 лири турски за направата на Роженската черква. Пари обаче са изразходвани само за керемиди, надница на дюлгерите и за иконописец. Останалите материали са били доставени безплатно от селата Рожен и Любовище. Така щото голямата част от парите са останали у Сандански.

5. Сандански и някои близки негови другари получаваха редовни заплати от турците. Това не криеха и самите турци. Заплатата е била по 30 лири турски месечно.

6. Сандански е получавал и подаръци от турците...

7. През време на турско - българската война 1912 г., когато турците опразнили Мелник, Яни Сандански ограбил турските къщи...

Но, още повече ще се ужаси българското общество, когато узнае за какви услуги на турците Яни Сандански е получавал от тях пари:
Младотурците се заеха да отнемат всички средства за народна борба от ръцете на българския народ. Всекиму са известни масовите убийства над войводи и други видни българи, и въобще онази страшна инквизиция, на която бе подхвърлено българското население в Македония. На запад от Струма турците вършеха сами своята работа, а на изток от тази река те бяха възложили тази мисия на своето платено оръдие Сандански ефенди. За да върви работата успешно, бяха назначени по ходатайството на Сандански негови приятели за полицейски тайни агенти. И какво стана? Обирите и грабежите продължиха с нова енергия. Убийствата от засада зачестиха и достигнаха невероятни размери. Назначени от Сандански агенти, кръстосваха по планини, градове и села, ловяха с измама българските патриоти и ги предаваха в ръцете на турските власти, за да бъдат окачени на бесилките или изпратени на заточение по островите на и в Мала Азия. Жертва на Сандански е обесеният от младотурците в Сяр войвода Динката от с. Търлис (Неврокопско), учителят Ст. Мълчанков, инспекторът Ст. Филипов, Иван Попов, дядо Илия Кърчовалията и мнозина други от селата Старчища, Търлис и пр. Подробности по потераджийството на Сандански и другарите му знаят всички в Неврокопско и Мелнишко. Резултатите от подобно едно потераджийство са описани в една дописка до Солунския вестник "Отечество" от 24 октомври 1909 г. Онези от пострадалите, които оцеляха и доживяха да видят своя роден край свободен, могат да бъдат свидетели пред обществения съд за страшните злодеяния, извършени над тях. ..

И тъй, убивай и предавай в ръцете на турците българските патриоти, затваряй българските училища и отваряй отомански, обирай грошовете на бедните пиринци, за да трупаш богатство, та да вършиш днес с тях търговия и да сееш политически разврат - ето тази е т. н. "хуриетска", "реформаторска" и "културно-просветна" дейност на Сандански..."
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=1092

"Както историческата наука, така и художествената литература в България след 9.09.1944 г. бяха поставени изцяло в услуга на партийната пропаганда.Така, за да се заличат заслугите в националноосвободителните борби на македонските българи дейци, биват отречени или изхвърлени доказани родолюбци и борци, дали живота си в борбата за свободата на Македония, и на челно място бива поставен като най-изтъкнат деятел и революционер Яне Сандански. Започва масово издаване на художествена литература, рисуваща Сандански като изтъкнат революционер и общественик. В грамадни тиражи се издават романи, непрекъснато се публикуваха статии в ежедневния и седмичния печат, пълни с венцеславия към "Царот на Пирина". Оказана бе също така помощ и от Скопие...

Увлечен в реформите на Османската империя, Яне нанася непоправими вреди на създадената от Българската екзархия просветна система в Македония. Заплатата на учителите от Екзархията, които работеха в Македония, бе 20 турски лири. Със суми от т.н. меарифски фонд на турската държава той предлага по 30 лири на всеки учител, който прекъсне връзките си с Екзархията. По този начин обслужва турското правителство, което искаше чрез оставянето под негов контрол на училищата и управляването им от турски чиновници да унищожи националния дух у българското население. В Яневия район цъфнаха меарифски училища и учители. Само в Неврокопско меарифски бяха училищата в селата: Белотинци, Гайтаниново, Гърмен, Зърнево, Каракьой, Куманич, Либяхово, Ловча, Лъки, Мосомища, Търлис, Ючдурук, Средна Борджоза и Нови чифлик...

От страшилище за турците, Яне става техен приятел и поддръжник. Минава направо на заплата на турското правителство. Този факт бе изнесен за първи път през май 1909 г. от турския вестник "Земан". За турците Яне бе "Безим Яне" - наш Яне! Но какво е било истинското мнение на самите турски управници можем да установим, като прочетем писаното от Кязим бей, окръжен управител на Солун: "Сандански беше административен съветник на солунския вилает. Всички чиновници - от окръжния управител до селските пъдари - се назначаваха съгласно неговите препоръки. Приятелите на този хайдутин, които бяха извършили убийства и разни други проклети дела, бяха назначавани на най-видни постове. Сандански бе наел за 15 г. Марикостенските минерални бани и заедно с Паница бе взел правото да изсекат стотици хилади дървета от разни гори, докато селяните от разлошките села, чийто поминък бе дърварството, не смееха да откъснат даже и един лист..." Сандански е бил близък с Иван Балабанов, собственик на фабриките в Кочериново, където са били препродавани от тайфата на Паница изсечените дървета, по силата на дадени му от турците права. Тези двама фабриканти са изключително близки с двореца и едни от най-големите богаташи на времето...

След края на войната, Яне се установява на квартира в Роженския манастир. Сега той престава да се интересува от обществено-политическия живот и интензивно се отдава на...търговия и комисионерство с тютюни, вина и ракии! Става дясна ръка на най-големия тютюнотърговец по това време в България Крум Чапрашиков, с когото той още преди години има делови връзки. По този начин той натрупва за кратко време едно голямо състояние.
След смъртта си Яне Сандански по направен опис от Мелнишкото общинско управление е оставил следното имущество:
1. 30 000 оки вино
2. 9 000 оки ракия
3. тютюни в складовете му, оценени за 300 000 лв. тогавашни пари.
Освен имуществото по този официален опис Яне е получил 2 000 турски златни лири за направата на Роженската църква. Това става по силата на един турски закон да се построяват църкви. Пари са харчени само за керамиди, надници на дюлгерите и за иконописец. Повече от половината пари останали в Яне. Една турска лира струва 50 000 лева. Яне получавал големи доходи от експлоатация на минералните бани в Марикостиново.

Политическата деятелност на Яне Сандански е криминален и политически наниз от престъпления срещу българския народ. Яне Сандански е първият колаборационист в новата ни политическа история, съюзил се с поробителя срещу своя свободен брат. Той е първият братоубиец. В болните си амбиции да застане начело на ВМОРО Яне Сандански не се поколеба да се сработи с турската, руската и сръбската политическа полиция, чиято цел бе много ясна - да се отслаби освободителното движение на българите в поробените краища и да бъде предотвратено обединението на българския народ. Само в Серския революционен окръг по времето на Яне загинаха над 400 души. Има политически грешки, които историята не прощава. Тя няма да прости пакостите, които санданизмът нанесе и продължава да нанася на българската национална кауза у нас и отвъд границата!"
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=1540
"