|
Често съм срещал мнения, че тюрките изконно са монголоиди, което фундаментално не е точно и не е вярно. Сега съвсем накратно ще представя възгледите си за това, като всяко едно изречение, което ще напиша се базира на много голямо задълбаване по темата, но с оглед стандартите на този форум ще бъда кратък. Първоначалните предци на тюрките /на носителите на пред-прототюркски език/ са били европеиди в чист вид. Европеиди са били всички първоначални носители на ностратически езици. Такива са протоиндоевропейците, прото-хамито-семитите, прото-картвелите /предците на грузинците/, прото-урало-алтайците и др. изчезнали клонове. Имало е и други европеиди, които не говорят ностратически езици, но първоначално всички говорещи на ностратически езици са биби европеиди. Прото-урало-алтайците /които са европеиди в чист вид/ се разпадат на няколко клона след като разширяват територията си на обитаване в различни посоки - север, изток и запад. Това разширение на изток е повече културно, на по-развити ловци, които навлизат в територии на по-примитивни ловци и събирачи, които на изток са монголоиди. Монголоидните ловци на изток възприемат културата и езика на прото-уралоалтайците /европеиди/ и частично се омешват с тях. Така на по-късен етап имаме прото-угро-фини на запад/европеиди в чист вид/, прототюрки в центъра /смесени европеиди и монголоиди/ и протомонголци, прото-тунгусо-манджурци, прото-корейци и прото-японци/ на изток, монголоиди със съвсем лек европеиден примес /сега практически незабележим, но като ги сравним с китайци или виентамци си личи/. С разпространението на угро-фините на север, част от тях на по-късен етап също се измесват с монголоиди, които са заели тези територии преди тях. Сега думата ми е за прото-тюрките. Те, както казах са в центъра и са от смесен расово произход, обаче тези от тях които тръгват на запад се смесват само с европеиди и самите те стават европеиди с лек монголоиден принос. Такива са прото-тюрките от първата вълна, пристигнали в Европа с "хунското нашествие". Те абсорбират и асимилират друго, сродно по бит степно население /чисти европеиди/ от ирански /скито-сарматски произход/ и угро-фински произход. Наследниците на тази амалгама проговаря вариант на прото-тюркски, чиито потомци говорят на т.н. R - езици. Това са по-сетнешните сабири, прабългари, хазари, част от аварите. Единственият жив R език сега е чувашки, чувашите се смятат за преки потомци на сабирите, имат и силно финско влияние. Много думи от R език живеят и в унгарския и сигурно са прабългарски заемки. на изток от носителите на R език, в Азия остават, носителите на Z езици. Те процъфтяват с разрастването на Тюркския хаганат, в началото малко племе, носител на Z език, което обединява всички други носители на Z език. Христоматиен пример за разлика между R език и Z език е двойката saZan - shaRan, въпреки че в съвременния чувашки думата сега е сменила значението си. Обобщено носителите на R езици се наричат огури /европеиди с лек монголоиден примес/, а на Z езици са същинските тюрки /смесени расово/. С инвазията си същинските тюрки на по-късен етап също тръгват на запад и асимилират чисти или почти чисти европеиди /огури, угро-фини, алани и др., а на юг в Туркменистан, Северен Иран, Кавказ и Мала Азия иранци, арменци, гръцкоезични, араби и др./. Същинските тюрки се делят на два основни клона - огузки и къпчашки, има и други, но те нямат голямо значение в случая. Като цяло огузите, които са западните, тръгвайки към Европа асимилират , носители на R езици /огури/ и остатъци от ираноезични, те също стават европеиди с лек монголоиден примес /печенеги, узи/. Тези които предпочитат южния път, на юг от Каспийско море, в Северен Иран, Южен Кавказ и Мала Азия, се омешват главно с културни иранци и също стават европеиди с лек монголоиден примес. В Азия започва да доминира източния клон - къпчаците, които са изтласкали огузите в Европа /печенеги, узи/ и в иранския свят и Мала Азия /туркмени, селджуци и др./. Къпчаците са от смесен произход, но някои от тях също тръгват по северния път на запад и асимилират носители огузи и остатъци от носители на R езици. Така в Европа се появяват куманите, които говорят на къпчашки език. Те са повече европеиди отколкото монголоиди, но имат по-слен монголоиден примес в сравнение с огурите и огузите. Допълнително и по време на инвазията на монголите, в къпчашка среда, предимно в Азия, но и сред аристократичния елит в Европа се разтварят и къпчацизирани с течение на времето езиково монголски кланове. това подсилва монголоидния примес при все пак европеидните кримски, ногайски и волжски татари, говорещи на къпчашки езици. Същинските тюрки в един предходен момент тръгват и на изток към Монголия и Сибир където някои от тях асимилират и монголоидни племена, така че в периферния изток и североизток има и тюрки, които са преобладаващо и почти изцяло монголоиди.
|
най-опростено за тюрките и тяхната раса
