Хората, носещи етнонима българи, са контролирали по-голямата част от Балканския п-в, в някакви периоди от време. А не етнос прабългари какъвто твърде вероятно не е съществувал.
Прабългарите, трудно могат да се характеризират с някаква уникална етническа хомогенност, при етническата месомелачка, царяла между 2-7в. в Източна Европа. Твърде вероятно авари, хазари прабългари и т.н., са политически наименования, на военни кланове, обобщаващи в себе си минимум 5-6 различни етнически групи. Няма никаква пречка, в групировката на прабългарите, мигрирала на Балканите, да са влизали остатъци от скито-сармати, тюркси племена, славяни, монголоиди дори. Повечето характеристики, които опитват да припишат като уникални за ппабългарите, се срещат в абсолютно всеки степен народ, направил опит да намери място под слънцето в Европа, за период от над 5 века. Степните народи, не остават големи следи, именно защото са неособено голяма военизирана групировка, търсеща плячка, по-добро място за живеене и жени. Славяните надделяват, първо защото са относително по-уседнали от прабългарите, второ защото са по-многобройни. Узи, кумани, печенеги, по абсолютно същия начин, се разтварят сред уседналото население, но се асимиларат, без да оставят следи, защото нишата вече е заета. Единственото изключение са маджарите, но те идват когато съседните на територията им славяни, вече са напреднали в някаква форма на държавност и най-вече са християнизирани, което поражда антагонизъм между новодошлите и заварените. Доказано е и за маджарите, че също съвсем не са някакъв хомогенен народ, въпреки налагането на езика им от угро-финското семейство. Тъй че, нашият клан прабългарите, с удоволствие се разтварят сред населението което заварват на Балканите, защото именно затова са дошли. А името на клана им българи, с лекота се възприема от славяните, за които този клан дава алтернатива срещу Византия, а вероятно има и по-гъвкава политика от империята. Това дава и обяснението, защо така лесно етнонима българи, се разпростира сред славяните в Епир и Тесалия, които не са достатъчно дълго време в българската държава. Тъй че, да се търси някаква уникалност сред прически, а още повече сред фолклор, който твърде вероятно не е донесен отникъде, а се е формирал на местна почва в последните 600-700г. е само една фантазия.