Привлекателна е идеята, владетелят на Волжка България в средата на 9-ти век да е нарекъл себе си "лъв" на арабски, но това от една страна е доста преди официалното приемане на исляма като държавна религия там, а с това и неговото влияние да се разпространи здраво по средното течение на Волга, а от друга е различното изписване на арабски на животното лъв и името на българския владетел. На всичко отгоре, думата "хайдар" Гугъл преводач не дава да означава каквото и да било на арабски.
И макар да нямам изобщо от познанията на арабистите, съм разговарял с много араби у нас и извън България и от тях знам, че произнасят по няколко начина звука "Хъ" (т.е. той е много важен за тях) и никога не изпада от думата, особено в началото, както в българския. Например: хлеб-леб, ходя-одя, хубав-убав, храна-рана, хоро-оро, хайдук-айдук, хилядо-илядо, Христо-Ристо, Хасан-Асан и т.н.

Остава да търсим възможните отговори у нас, а не навън, защото никой не си кръщава имената на народните си танци с неразбираеми думи. В народния ни фолкор има скромно присъствие (а в българската кухня и имена на ястия, дошли през османския език), на възможно арабско влияние като "арап" (също водено хоро) и "църен арап" в народна песен, а също и близко-източната порода овца "аваси", присъстваща в името на воденото смесено хоро "айдар-аваси", но няма начин думата "айдар" да има такова голямо разпространение у нас, пък османците, чрез които някои арабизми са достигнали до нас, да не я познават.

И за теб може би е банално, защото е далеч от познанията ти в славянската топонимия, както и гръцката и влашката такава, но това не е случая, и понеже е възможно да става въпрос за древно-българска, не за пръв път показваш сходно отношение...