Точно формулираш нещата, не може да ти се отрече. Предполагам си закачил от онова време и знаеш как се градеше чувството на преклонение към големият "брат" и "освободител". Руски език в училище, задължителен, други, по-желание (свободно-избираем), както взеха да го наричат днес. Учителите по руски, често зам. директори на училища. Руските класици, по-важни за изучаване (там не трябваше да се дъниш), от колкото българските писатели. Чествания на 9-ти септември, ката година, а червената връзка на пионера и по-късно вратовръзка на комсомолеца, задължителни. Портрети на Ленин и все още живия стопанин на Кремъл (след кончината му слагаха на следващия) във всяко училище, а на Дзержински сещаш се къде. Руски филми през вечер (редуваха се с българските), които ако не беха глорификация на руския войник през ВСВ, беше такова от някоя друга от безкрайните войни на руската мечка, да не говорим за руско-турската война от 1877, за което ти си написал достатъчно. Това е само малка част. Ами ежедневната просъветска и проруска пропаганда във вестници, списания, книги, по казарми, заводи, фабрики и предприятия? И ние искаме днес професори, доценти на солидна възраст и политици на същата да са преди всичко чисти и истински българи? Та тези хора даже след 30 години не могат да схванат какво значи свобода в истинския смисъл на думата, свободно и независимо мислене и свързаното с това поведени! Те за това взеха да се кланят със същия плам на запад, на друг "брат" и изобщо, не е за говорене...

Редактирано от kuduger-96506 на 29.03.20 12:41.